ухилените физиономии на ченгетата и тя — принудена да разказва десетки пъти тази унизителна история с най-малките подробности. Второ унижение нямаше да понесе.
Когато мъртвия пенис тупна на корема й, вътре в нея отново започнаха да се надигат вълните на отвращението. Извъртя главата си настрани и повърна. Миризмата на повърнатото предизвика нови спазми и тя повърна отново. Всичко около нея се завъртя и придоби размазани очертания и тя почувства, че ще загуби съзнание. В този момент чу гласа на Пенко, който се беше върнал до вратата да търси шишето с ракия:
— Поне едно бебе да ти беше изчукал, а то с тая техника нямате никакъв шанс. Ама туй няма значение.
След това изля остатъкът от шишето около догарящата свещ, завинти капачката на шишето и с върха на обувката си бутна свещта. Загледа се в лумналия пламък, който подхвана най-близкия кашон и каза:
— Чао, курво!
Със залитаща походка излезе от склада, а огънят вече обхващаше кашона.
Калина гледаше слабите, все още, пламъци с растящ ужас. Опита се да извика, но като в страшен кошмар гласът й отказа да й се подчини. Искаше да извика след Пенко, да му каже, че няма вина, че бе насилена, но беше късно: Пенко излезе и я остави вързана. Изведнъж осъзна, че това е краят. Очите й се разшириха от ужас и тя бясно се задърпа, но въжетата бяха здраво вързани, а този, който я беше вързал, не даваше признаци на живот.
Калина закрещя с всичка сила, после спря и започна да вика името на мъжа си, но й отвърна единствено воят на бурята.
Информация за текста
© 1994 Румен Ченков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12536]
Последна редакция: 2009-06-27 12:36:29
