Налим

— Това всеки го знае, глупако! Ама главата му е под дънера!

— Я не лай, че ще го загазиш! Мискинин!

— Пред господаря и такива думи... — бърбори Ефим. — Не ще го измъкнете вие, братлета! Вече твърде удобно заседна той тук!

— Почакайте, аз ей сега... — казва господарят и започва бързо да се съблича. — Четирима глупаци и не можете един налим да извадите!

След като се съблича и почаква малко да се охлади, Андрей Андреич влиза във водата. Но и неговата намеса не довежда до нищо.

— Трябва да се отреже дънерът! — решава накрая Любим. — Герасим, върви донеси брадва! Брадва дайте!

— Да не си отсечете пръстите! — казва господарят, когато се чуват под водата ударите на брадвата в дънера. — Ефим, махай се оттука! Чакайте, аз ще извадя налима... Вие, таквоз, недейте...

Дънерът е подсечен. Леко го пречупват и Андрей Андреич за голямо свое удоволствие усеща как пръстите му се вмъкват под хрилете на налима.

— Вадя го, братлета! Не се събирайте... чакайте... вадя го!

На повърхността се показва голямата глава на налима, след нея черно, дълго колкото аршин тяло. Налимът тежко върти опашка и се мъчи да се отскубне.

— Да имаш да вземаш... Няма го майстора, брат. Пипнахме ли те? Аха!

По лицата на всички се разлива медена усмивка. Минава минута в мълчаливо съзерцание.

— Знаменит налим! — бъбри Ефим, като се почесва под ключиците. — Има едно четири-пет кила...

— Н-да... — съгласява се господарят. — Пухти, пухти. Целият напира отвътре. А... ах!

Налимът изведнъж неочаквано прави рязко движение с опашката нагоре и риболовците чуват силен плясък. Всички разперват ръце, но вече е късно, налима — върви го гони.

1885

,

Информация за текста

© Желязка Купенова, превод от руски

Антон Павлович Чехов

Налим, 1885

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1994]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30