е държал в ръка, когато се е намирал с Мъртън в Мъртъновата стая. Някой е промушил с нея гърлото на Мъртън като с кинжал, а после му хрумнала много умната идея да я сложи на такова място и под такъв ъгъл, та всички веднага да помислим, че е долетяла през прозореца като птица.
— Някой — повтори старият Крейк с твърд като камък глас.
Телефонът зазвъня с пронизителна и ужасяваща настойчивост. Той се намираше в съседната стая и отец Браун се стрелна натам, преди някой друг да успее да помръдне.
— За какъв дявол е всичко това? — извика Питър Уейн, който изглеждаше много развълнуван и разстроен.
— Каза, че чакал да му се обади Уилтън секретарят — отговори чичо му със същия мъртвешки глас.
— Дали е наистина Уилтън? — забеляза адвокатът, сякаш колкото да наруши мълчанието. Но никой не отговори на въпроса му, защото отец Браун се върна внезапно и безшумно в стаята, носейки отговора.
— Господа — подзе той, когато седна отново на мястото си, — вие ме помолихте да разбера истината около тази загадка; и след като открих истината, ще трябва да ви я кажа, без да се опитвам да смекчавам удара. Боя се, че човек, който си пъха носа в такива работи, не може да си позволи да бъде деликатен с другите.
— Според мен — обади се Крейк, прекъсвайки настъпилото мълчание, — това значи, че някои от нас са обвинени или заподозрени.
— Всички сме заподозрени — отвърна отец Браун. — Аз също мога да бъда заподозрян, защото намерих трупа.
— Разбира се, че сме заподозрени — тросна се Уейн. — Отец Браун има добрината да ми обясни как бих могъл да обсадя кулата с летяща машина.
— Не аз — възрази свещеникът с усмивка, — а вие ми описахте как бихте могли да го сторите. Това именно беше интересното.
— Изглежда си въобразява — изръмжа Крейк, — че съм го убил аз с индианска стрела.
— Сметнах, че е невероятно — каза отец Браун, като направи кисела физиономия. — Извинявам се, ако съм сгрешил, но не можех да измисля друг начин за проверка. Според мен би било абсолютно неправдоподобно капитан Уейн да прелети с огромна машина край прозореца точно в момента на убийството и никой да не го забележи; а може би някой почтен стар джентълмен си е играел на индианци с лък и стрела, скрит зад храстите, за да убие някого, когото би могъл да убие по двайсет много по-прости начина. Но трябваше да разбера дали имат нещо общо с тая работа, така че се наложи да ги обвиня, за да докажа невинността им.
— А как доказахте невинността им? — попита Блейк адвокатът, като се наведе жадно напред.
— Единствено чрез вълнението, което показаха, когато ги обвиних — отговори другият.
— Какво точно имате пред вид?
— Ако ми позволите да се изразя така — забеляза отец Браун хладнокръвно, — смятах за свой безспорен дълг да подозирам и тях, и всеки друг. Подозирах и мистър Крейк, и капитан Уейн в смисъл, че допусках възможността или вероятността да са виновни. Казах им, че съм си направил изводи за случая, и сега ще ви изложа тези изводи. Уверих се, че са невинни, от начина и момента, в който преминаха от равнодушие към възмущение. Докато не знаеха, че са обвинени, те продължаваха да ми дават доказателства в подкрепа на обвинението. Фактически ми обясниха как биха могли да извършат престъплението. После изведнъж с ужас и гневен вик разбраха, че са обвинени, и то много по-рано, отколкото очакваха, но дълго преди да ги бях обвинил. Ала виновни хора не биха постъпили така. Такъв човек още отначало ще бъде нервен и мнителен или докрай ще се прави на наивник, който не разбира нищо. Но няма още отначало да влошава положението си, а после да скочи изведнъж и да вземе яростно да отрича хипотезата, за чието лансиране сам е спомогнал. Това може да стане само, ако наистина не е разбрал какво подсказва сам. Гузността на убиеца винаги ще бъде толкова болезнено изострена, че няма да му позволи още отначало да забрави причастността си в това дело, а после да реши да я отрича. Затова по причини, на които няма да се спирам сега, изключих и вас двамата, и останалите. Например секретаря…
Но засега да оставим това. Трябва да ви кажа, че току-що чух по телефона от Уилтън една много сериозна новина, която той ми разреши да споделя с вас. Предполагам, всички вече знаете кой е Уилтън и каква цел преследва.
— Зная, че преследва Даниел Дум и не ще миряса, докато не го пипне — отговори Питър Уейн. — Чувал съм освен това, че е син на стария Хордър, затова играе ролята на семеен отмъстител. Във всеки случай няма съмнение, че търси човека, който се нарича Дум.
— Да — каза отец Браун — и го е намерил.
Питър Уейн скочи развълнуван.
— Убиеца ли?! — възкликна той. — В ареста ли е вече убиецът?
— Не — произнесе отец Браун тържествено; — казах, че новината е сериозна, по-сериозна от тази. Опасявам се, че клетият Уилтън се е нагърбил със страшна отговорност. Опасявам се, че ще стовари и върху нас страшна отговорност. Той търсел престъпника и тъкмо когато най-после го притиснал до стената… е, сам изиграл ролята на съдия и палач.
— Искате да кажете, че Даниел Дум… — подзе адвокатът.
— Искам да кажа, че Даниел Дум е мъртъв — рече свещеникът. — Станала е някаква жестока борба и Уилтън го убил.
— Така му се пада — промърмори мистър Хикъри Крейк.
— Не можем да съдим Уилтън загдето се е справил така с един злодей, особено като му има зъб — подкрепи го Уейн. — Все едно да смачкаш усойница.
— Не съм съгласен с вас — каза отец Браун. — Струва ми се, че всички произнасяме произволно високопарни фрази в защита на линчуването и беззаконието, ала мисля, че ако загубим законите и свободите си, ще съжаляваме. Освен това според мен е нелогично да обвиняваме Уилтън в убийство, без дори да се запитаме дали Дум не го е извършил. Всъщност се съмнявам дали Дум е бил просто вулгарен убиец; той може да е бил нещо като разбойник, който си е втълпил, че трябва да притежава чашата, искал я със заплахи и убивал само при съпротива — и двете жертви са захвърлени точно пред домовете им. Лошото е, че след като Уилтън е свършил тази работа, няма никога да чуем дори какво би казал Дум.
— Ох, не мога да слушам такива сантиментални пледоарии за оневиняване на кръвожадни мерзавци, които не заслужават това — провикна се Уейн разпалено. — Ако Уилтън е пречукал престъпника, той просто е свършил една много полезна работа и нищо повече не е нужно.
— Правилно, правилно — закима енергично чичо му.
Когато отец Браун огледа бавно полукръга от лица, собственото му лице изглеждаше още по- сериозно.
— Наистина ли всички мислите така? — запита той. При тези думи съзнаваше, че е англичанин и пришълец. Съзнаваше, че е между чужденци, макар и сред приятели. По този кръг от чужденци преминаваше неспокоен огън, несвойствен за хора като него — жестокият дух на тази западна нация, която може да се бунтува, да линчува и най-вече да се обединява. Знаеше, че те вече са се обединили.
— Значи — въздъхна отец Браун, — както подразбирам, вие категорично прощавате престъплението на този нещастник, тоест влизате в ролята на частно правосъдие, или как му казвате тук. В такъв случай няма да му навредя, ако ви съобщя още нещо.
Той се изправи внезапно и макар да не разбираха смисъла на това движение, то като че ли някак промени, или по-право охлади самия въздух в стаята.
— Уилтън е убил Дум по твърде странен начин — подхвана той.
— Как? — запита Крейк рязко.
— Със стрела — отговори отец Браун.
В продълговатото помещение настъпваше здрач, и светлината, проникваща от големия прозорец на вътрешната стая, където бе умрял големият милионер, вече едва-едва мъждееше. Почти машинално очите на всички се извърнаха бавно към него, но все още не се чуваше никакъв звук. Изведнъж прозвуча гласът на Крейк — дрезгав, писклив, старешки, като крясък на гарван.
— Какво искате да кажете? Какво искате да кажете? Брендър Мъртън беше убит със стрела. И този мерзавец е бил убит със стрела…
