Кармади не каза нищо.
— Добре. — Мъжът с пуловера обидено сви рамене.
— Знаеш ли какво, Майк? — обади се сприхаво къдрокосият. — Струва ми се, че кучият му син иска да ми вземе работата. Ами, да. — Ръгна Кармади с дулото на пистолета. — Ей, мистър, ти да не си ченгенце?
— Може би — отвърна Кармади. — И подпирай с патлака собствения си търбух.
Къдрокосият извърна глава и се захили през рамо.
— Как ти харесва това, Майк? Той е ченге. Заплюл си е мястото ми. Иска го бе!
— Прибери пистолета, глупак такъв! — рече с погнуса мъжът с пуловера. Къдрокосият се поизвърна още малко. — Нали аз съм му охраната — замрънка той. Кармади някак си нехайно отблъсна оръжието с ръката, в която държеше табакерата. Къдрокосият извърна рязко глава към него. Кармади пристъпи и го халоса с юмрук в стомаха, като придържаше пистолета встрани с лакътя на другата си ръка. Къдрокосият се задави и изпръска с алкохол палтото на Кармади. Чашата му падна на пода и се счупи. Пистолетът отхвръкна от ръката му в ъгъла на стаята. Мъжът с пуловера се спусна след него.
Шумът от душа бе спрял неусетно и от банята излезе русокосият боксьор, като се бършеше енергично с хавлията. При гледката застина с отворена уста.
— Писна ми вече — викна Кармади.
Отблъсна къдрокосия и докато той залиташе назад, го фрасна в брадата със силно дясно кроше. Къдрокосият се люшна, подпря стената с гръб и се свлече на пода.
Мъжът с пуловера грабна пистолета и остана нащрек, без да изпуска Кармади от поглед.
Кармади извади носна кърпа и избърса предницата на палтото си, а Тарго бавно затвори голямата си добре оформена уста и заразтърква гърдите си с хавлията. След малко се обади:
— А кой си ти, по дяволите?
— Някога бях частен детектив. Казвам се Кармади. Мисля, че ти бъде нужна помощ.
Зачервеното от душа лице на Тарго стана още по-алено.
— Защо?
— Чух, че трябвало да загубиш, видях, че опита, но Вера беше прекалено слаб. Просто не се стърпя и следователно се насади.
— Някои остават без зъби за подобни приказки — процеди Тарго.
За миг в стаята стана много тихо. Пияният се размърда на пода, премига, помъчи се да стане и се отказа. Кармади рече спокойно:
— Бени Сирано ми е приятел. Той те поддържа, нали?
Мъжът с пуловера се разсмя рязко, сетне извади патроните от пистолета и пусна оръжието на пода. Отиде до вратата, излезе и я затръшна зад гърба си. Тарго изгледа вратата, после Кармади.
— Какво си чул? — попита много бавно.
— Приятелката ти Джийн Ейдриън живее в моя хотел, на моя етаж. Днес следобед я цапардоса някакъв хулиган. Минавах случайно, видях го, когато избяга, вдигнах я. Тя ми спусна това-онова.
Тарго вече беше по бельо, чорапи и обувки. Бръкна в шкафчето, извади черна сатенена риза, облече я. — Тя нищо не ми каза — рече той. — Не и… преди мача.
Тарго кимна, сетне добави:
— Щом познаваш Бени, може да ти се вярва. Напоследък ме заплашват. Всичко навярно е само дрънканици, но може и на някой комарджия от „Спринг стрийт“ да му е хрумнало да удари лесна печалба. Играх мача така, както исках. А сега е време да се изпаряваш, мистър.
Той обу черен панталон с висок колан и завърза бяла вратовръзка върху черната риза. Извади от шкафчето сако от бял шевиот, обшито с черна сърма, и го облече. От джобчето на сакото надничаха трите връхчета на черно-бяла кърпичка.
Кармади се зазяпа в дрехите му, тръгна към вратата и погледна пияния на пода.
— Добре — каза. — Както виждам, имаш си телохранител. Просто ми беше хрумнала някаква идея. Моля да ме извиниш.
Излезе, внимателно затвори вратата, върна се във фоайето, озова се на улицата. Заобиколи в дъжда ъгъла на сградата и стигна до голям паркинг, посипан с едрозърнест пясък.
Насреща му премигаха автомобилни фарове, колата му се плъзна по мокрия пясък и спря. На волана беше Тони Акоста. Кармади седна до него и каза:
— Да отскочим до „Сирано“ и да пийнем по нещо, Тони.
— Ух, екстра. Мис Ейдриън е там в кабаретната програма. Нали знаете, блондинката, дето ви разправях.
— Видях се с Тарго — подхвърли Кармади. — Стана ми симпатичен… но дрехите му не ми харесаха.
4
Гюс Нийшакър беше стокилограмово конте с много червени бузи и тънки, фино изрисувани вежди — като на китайска ваза. На ревера на широкия си смокинг носеше червен карамфил и току го помирисваше, докато следеше как оберкелнерът настанява група клиенти. Когато Кармади и Тони Акоста минаха през арката на фоайето, на лицето му изведнъж грейна усмивка и той се насочи към тях с протегната ръка.
— Как си, Тед, момчето ми? С компания ли си?
— Само двамата сме — отвърна Кармади. — Запознай се с мистър Тони Акоста. Гюс Нийшакър, шеф на кабаретната програма в „Сирано“.
Гюс Нийшакър се здрависа с Тони, без да го гледа.
— Я да си спомня — рече той. — Последния път, когато се отби…
— Тя напусна града — прекъсна го Кармади. — Ще седнем някъде до дансинга, но не прекалено близо. Не сме двойка за танци.
Гюс Нийшакър дръпна менюто изпод мишницата на оберкелнера и ги поведе надолу по петте тъмночервени стъпала и покрай масите, ограждащи овалния дансинг.
Седнаха. Кармади поръча уиски със сода и сандвичи. Нийшакър даде поръчката на келнера, придърпа стол и седна при тях. Извади молив и зарисува триъгълници по опакото на кибритена кутия.
— Беше ли на мача? — подхвърли той.
— Че това мач ли беше?
Гюс Нийшакър се усмихна отстъпчиво.
— Бени говори с Дюк. Той разправя, че си в течение. — Сепнато погледна Тони Акоста. — Не се притеснявай от Тони — рече Кармади.
— Добре. Направи ни една услуга, а? Погрижи се това да не се повтаря. Бени харесва момчето. Няма да позволи да му се случи нещо. Ще го обгради с охрана… истинска охрана… ако сметне, че ония заплахи са нещо повече от сметкаджийството на някой комарджия. Бени никога не залага на повече от един боксьор, а изборът му е особено прецизен.
Кармади запали цигара, пусна дим от крайчеца на устата си и тихо каза:
— Не искам да се бъркам, но те предупреждавам — работата е съмнителна. Надушвам такива неща.
Гюс Нийшакър го гледа втренчено известно време, сетне сви рамене.
— Дано грешиш — рече, стана бързо и се отдалечи между масите. Навеждаше се тук-там да се усмихне и да поговори с някой клиент. Кадифените очи на Тони Акоста блестяха.
— Боже мой, мистър Кармади, мислите ли, че играта ще загрубее?
Кармади кимна, без да продума. Келнерът сложи на масата питиетата и сандвичите, отдалечи се. Оркестърът на сцената в края на овалния дансинг проточи акорд; ловко хилещо се конферансие излезе на сцената и долепи устни до малкия микрофон.
Кабаретната програма започна. Под дъжд от разноцветни светлини на сцената изтичаха полуголи момичета. Те сгъваха и разгъваха дългата змиеподобна редица, голите бедра проблясваха, а в нежната белота на голата плът тъмнееха пъпните трапчинки.
Червенокоса с коравосърдечен вид изпя коравосърдечна песен с глас, който ставаше да си нацепиш дърва за печката. Момичетата се върнаха в черни трика и цилиндри и изпълниха същия номер от малко по-
