Той погледна Хюй. Очите й бяха широко отворени от страх.
Крейн посочи дъното на стаята.
— В килера. Бързо!
Тя хукна към склада, отвори вратата и се вмъкна вътре. Крейн угаси лампите и безшумно я последва. В последния миг спря, върна се в лабораторията и грабна пожароустойчивата мушама от закачалката.
Стъпките се приближиха.
Той метна мушамата върху масата да покрие компютрите и инструментите, после побягна към килера и се скри. Миг по-късно валчестата дръжка на вратата на лабораторията се превъртя.
Крейн надникна през решетката на вентилацията. На прага стояха двама морски пехотинци. Силуетите им бяха очертани на светлината от коридора.
Единият запали осветлението. Крейн се дръпна назад в мрака. Усещаше топлото учестено дишане на Хюй на врата си.
Отново се чуха стъпки — командосите влязоха в стаята; после настъпи тишина.
Крейн бавно се наведе, надзърна през решетката и видя, че пехотинците стоят до масата и оглеждат помещението.
— Няма никой — каза единият. — Да видим в следващата лаборатория.
— Чакай малко. Първо искам да проверя нещо — отвърна другият и предпазливо тръгна към килера.
ГЛАВА 43
Крейн се сви в тъмнината. Хюй затаи дъх.
Той хвана ръката й и леко я стисна.
Тънките лъчи светлина, проникващи през решетката, бяха затъмнени от приближаващия се командос. Стъпките му спряха точно пред вратата на килера.
Изведнъж изпращя радиопредавател и пехотинецът натисна бутона и каза:
— Барбоса слуша. — Гласът му се чуваше буквално над главите им. След това настъпи кратко мълчание. Слушам, сър. Тръгваме.
— Какво има? — попита другият, който още стоеше до масата.
— Королис. Забелязали са нещо.
— Къде?
— В Регенериране на отпадъци. Да вървим. Стъпките се отдалечиха, вратата се затвори и отново настъпи тишина.
— Махнаха се — прошепна Крейн.
Очите на Хюй бяха широко отворени от страх и блестяха на слабата светлина.
Изминаха пет минути, без никой от двамата да пророни дума. Крейн най-после безшумно бутна вратата на килера, излезе, с разтреперани крака отиде до електрическия ключ и запали лампите.
Хюй също влезе в лабораторията и смъкна мушамата от инструментите и компютрите. Движенията й бяха бавни и механични.
— Какво ще правим сега?
— Ще продължим да търсим — отвърна Крейн.
— Но къде? Разгледахме всички разкодирани послания. Те съдържат само невъзможни математически изрази.
— А другият файл, initial.txt, по-дългият, който се излъчва от границата Мохо? Сигурна ли си, че няма превод на лаптопа?
Пионг поклати глава.
— Ти го каза. Доктор Ашър сигурно се е съсредоточил върху по-кратките сигнали, предавани от стражите.
Той се вгледа в компютъра на Ашър.
— Какво може да е открил? Не беше на себе си от вълнение, когато ми се обади от кислородната камера. Трябва да има нещо. Можеш ли да проследиш последните му стъпки?
Тя се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Да провериш часа и датата на файловете, за да разберем какво е правил в минутите, преди да ми се обади.
— Разбира се. Ще направя списък на файловете и ще ги сортирам по дата и час. — Пионг се обърна към лаптопа, отвори прозорец за търсене и написа команда. Повечето файлове, върху които е работил, са в папката „декодирани“. — Тя посочи екрана. — Но през последните петнадесет минути, докато компютърът е работел, доктор Ашър, изглежда, е сърфирал в интернет.
— Така ли?
Хюй кимна.
— Ще отворя браузера и ще видя хронологията.
И отново затрака по клавиатурата. Крейн озадачено потърка брадичка. „Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа“ — беше казал Ашър на Марис точно преди да влязат в хипербаричната камера. Сигурно бяха получили достъп до интернет. Но защо?
— Ето списък на сайтовете, които е посетил — каза Пионг и се дръпна, за да направи място на Крейн.
Той се наведе към екрана. Списъкът съдържаше десетина уебсайта, повечето с прозаични правителствени имена.
— Няколко сайта в Агенцията за опазване на околната среда — измърмори Крейн. — Комитетът за ядрена регулация. Проектът „Планина Окотило“.
— Списъкът е хронологичен — каза Хюй. — Последните сайтове, които е посетил, са най-отдолу.
Крейн се втренчи в екрана и изведнъж всичко му се изясни.
— Мили Боже! — възкликна той. Прозрението изгори като лава съзнанието му.
— Какво?
Той завъртя стола си към нея.
— Има ли връзка в лабораторията? Трябва ми достъп до интернет.
Пионг извади кабел и свърза лаптопа с глобалната мрежа. Крейн придвижи курсора на последното влизане в хронологията и щракна с мишката. На екрана се отвори нов прозорец и показа изпълнен с текст официален сайт с печата на Министерството на енергетиката отгоре и заглавие с големи букви:
ППИО — Пилотен план за изолиране на отпадъци Карлсбад, Ню Мексико
— ППИО — промълви Хюй.
— Това казваше Ашър. Имал е предвид Пилотния план за изолиране на отпадъци.
— Но какво представлява това?
— Серия огромни пещери в грамадно образувание от сол, дълбоко под пустинята Чихуахуа в Ню Мексико. Огромно подземно хранилище. Много, много отдалечено място. Ще е първото сметище на страната за трансуранови отпадъци.
— Трансуранови отпадъци?
— Ядрени боклуци. Радиоактивни странични продукти от студената война и надпреварата във въоръжаването, инструменти, защитни облекла, стари двигатели за космически ракети. И всичко буквално свети от плутоний и други, по-тежки от урана елементи. В момента материалите се складират навсякъде, но новият план е да бъдат прибрани само на едно централно място — много надълбоко под пустинята. А планина Окотило е строго охраняван район в югоизточна Калифорния, геологично хранилище за изразходвано ядрено гориво и излезли от употреба оръжия за масово поразяване. Бях на научна конференция за опасностите от ядрените отпадъци и деактивираните оръжия. Изборът на място за изхвърляне на нещо толкова смъртоносно е огромен проблем, затова са необходими хранилища като планината Окотило и Карлсбад. Но каква е връзката с проекта „Буря в бездната“? За какво намекваше Ашър?
Последва кратко мълчание.
