— Военният има — каза Ченко. — Сигурен съм, като гледам какво е направил с приятелите ми долу.
Ричър се приближи още малко към него. Двамата бяха странна гледка. Едър и дребен мъж, застанали на по-малко от метър един срещу друг, като пушката в ръцете на дребния почти се допираше в корема на едрия. Кръстът на Ричър беше на височината на гръдния кош на Ченко.
— Дай ножа! — каза Емерсън.
— Ела да си го вземеш — отвърна Ричър.
— Плъзни го по пода.
— Няма.
— Ще стрелям — каза Ченко. — Дванайсети калибър, в корема.
— Стреляй де — каза той.
Всички го гледаха. В гърба си усещаше няколко чифта очи. Ушите му бучаха от тишината и нахлулата в мозъка кръв. Изведнъж си даде сметка за различните миризми в стаята. Миризмата на прах по мокета, на износени мебели, миризмата на напрежение и първосигнален страх, ароматът на влажен нощен въздух, нахлуващ от отворената врата на долния етаж и от разбития прозорец на горния, въздух, който носеше със себе си богатите миризми на мокра пръст и тор и на още нещо, което напълваше и растеше из близките ниви.
— Хайде де — каза той. — Стреляй.
Ченко не стреля. Не направи нищо. Двамата с Ричър стояха един срещу друг и се гледаха. Ричър знаеше точно разположението на хората и мебелите в стаята. Самият той ги беше подредил така. Представи си ги мислено. Ченко беше застанал до вратата с лице към прозореца. Всички останали гледаха в обратната посока — към вратата. Ричър беше точно срещу Ченко — толкова близо, че можеше да го пипне. Кеш му се падаше право в гръб, доста далеч, облегнат на прозореца, и го наблюдаваше. Зека беше на дивана и гледаше в същата посока. Емерсън се намираше горе-долу по средата на стаята, застанал нерешително близо до Зека. Ан Яни, Франклин, Хелън и Роузмари Бар бяха насядали в креслата покрай стените, с извърнати към него глави. И накрая Бианка и Алекс Родин на кухненските си столове, обърнати назад, с разширени от ужас очи.
Ричър знаеше къде се намират всички, знаеше и какво гледат.
— Стреляй! — каза той. — Цели се в колана. Това ще свърши работа.
Ченко не стреля. Стоеше и го гледаше. Ричър беше толкова грамаден и толкова наблизо, че освен него Ченко не виждаше нищо друго. Сякаш двамата бяха сами в стаята.
— Ще ти помогна — каза Ричър. — Ще преброя до три, и тогава натискаш спусъка.
Ченко стоеше и го гледаше.
— Разбра ли ме?
Никакъв отговор.
— Едно! — каза Ричър.
Никаква реакция.
— Две!
И Ричър направи широка крачка встрани. Кеш стреля иззад дивана в указаната от него точка — точно там, където се бе намирал допреди миг коланът му. Гръдният кош на Ченко експлодира.
След което Кеш спокойно положи пушката обратно на пода — толкова тихо, колкото я бе вдигнал.
Две патрулни коли от нощната смяна дойдоха да откарат Зека и Емерсън. След тях пристигнаха четири линейки да приберат труповете. Дона Бианка попита Ричър какво точно се е случило на първите три жертви. Ричър й обясни, че няма никаква представа. Може би някакъв техен вътрешен спор. Нормално е разбойници да се сбият помежду си. Бианка не настоя повече. Роузмари Бар помоли Франклин за мобилния му телефон и почна да звъни на болниците в района, търсейки безопасно легло за брат си. Хелън и Алекс Родин бяха седнали един до друг и тихо си говореха. Сержант Кеш, по стар казармен навик, беше задрямал на стола си.
— Истинският мъж е готов през цялата нощ.
Ричър се сети за отворената линия на телефона й. Усмихна се.
— Аз обикновено съм си в леглото преди дванайсет.
— Аз също — каза Яни. — Сама. Помниш ли адреса?
Ричър отново се усмихна. Слезе долу, заобиколи къщата и погледна небето. На изток се развиделяваше. Точно над хоризонта черното беше станало лилаво. Той се обърна и изпрати с поглед носилката, която двама санитари тъкмо вкарваха през задната врата на последната линейка. Владимир тръгваше на последния си път, ако се съдеше по размера и очертанията на трупа под чаршафа. Ричър изпразни джобовете си и остави половинката от визитната картичка на Емерсън, салфетката с номера на Хелън Родин, револвера и армейския нож на Кеш — всичко това на спретната купчинка до прага на входната врата. После попита санитарите дали не биха го закарали до града. Каза си, че може да тръгне пеша от болницата към автогарата още преди да е изгряло слънцето. Някъде по обяд щеше да бъде в Индианаполис. Там щеше да си купи чифт обувки и преди следващия залез да е някъде другаде — където му видеха очите.
Информация за текста
© 2005 Лий Чайлд
© 2005 Боян Дамянов, превод от английски
Lee Child
One Shot, 2005
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Лий Чайлд. Един изстрел
Издателство „Обсидиан“, София, 2005
Редактор: Димитрина Кондева
Художник: Николай Пекарев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Здравка Славянова
ISBN 954–769–101–5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14647]
Последна редакция: 2009-11-19 11:00:00
1
Легендарна фигура от Дивия запад, женският еквивалент на Бъфало Бил. — Б.пр.
