- 1
- 2
плесне се по челото силно и все тъй със затворени очи нарисува онова, което е видял под клепачите си при удара. На получения резултат се поставят крачета и човка, без всякакви притеснения и съображения от елементарен зоологически и орнитологически характер.
Докато преглеждах тази рецепта и си представях гримасата на моя приятел Йордан Радичков, когато я прочете, групата с дъх на „Литературен фронт“ отново нахълта в стайчето.
— Какво става? — попитаха те бързо.
— Окей.
— Сериозно?!
Свих рамене с небрежна гордост.
— Не си знаеш силата.
— Знам.
— Какво знаеш?
— Знам, че не си знам силата.
И ми текна да добавя:
— Роман да искате от някого?
— Искаме! — извикаха те. — Всичко искаме ние! Само че от кого? Народът запразни и както виждаш вече няма никой.
— Ами тогава от мен — казах и грабнах на едного от ръката цигарата му. След това написах на един дъх:
Той: Ако ме слушаш, ще направя къща.
Тя: Ако не ме слушаш, ще съборя къщата.
И заживяха така.
Литературните фронтоваци грабнаха листа и след миг чух техния тропот надолу по познатото стълбище.
Бесен от музите, които ме бяха нападнали (не е ли по-точно обхванали?) в тази малка и велика стаичка, грабнах друг лист и написах със замах, прима виста, де профундис:
Дончо Цончев
За много години на нас.
Стихотворение.
Ужасно доволен от себе си, оставих листа върху бюрцето, прибрах музейния (от муза, музи) молив във вътрешния си джоб, излязох от стайчето и целунах Мичето Луканова по бузата.
А после чух и собствения си уморен, самотен тропот надолу по разноетажното стълбище, което всъщност води нагоре.
Информация за текста
© 1987 Дончо Цончев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Дончо Цончев. Протоколи и измислици
Народна младеж, София, 1987
Редактор: Благовеста Касабова
Художник: Димитър Трендафилов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15754]
Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00
- 1
- 2
