Протокол за женското приятелство

— Какво? Заета ли си? — Анчето мило й се закани с пръст. — Бива си те и тебе, знам аз. Карай бе.

— Не, аз…

— Ясно, моля ти се! Нали ти казвам, карай! Един път се живее. Само че… Ами тогава… Знаеш ли, миличка, аз ще се върна в Хасково, щом… Обаче, ох… ако знаеш как ми е неудобно сега… Аз тръгнах така. Ей така, разбираш ли?

— Не. Не те разбирам.

— Можеш ли да ми услужиш с десет лева, за това става дума.

Катерина мълчаливо извади от чантата си десет лева и ги остава на бюрото, до ключа.

— Миличката — каза Анчето, като ги прибра. — Ще ти ги върна, разбира се. Няма да забравя. Нищо, че съм разсеяна понякога като патка. Ще запалиш ли?

— Не, мерси.

Анчето извади от чантата си „Джон Плейър“, наливно, и се огледа за огън.

Катерина извади от чантата си запалка и я остави на бюрото, до ключа.

— Мм, бижу! — каза Анчето с цигара в устата, докато палеше. — То не е запалка това, то е бижу. От някое приятелче, а?

— Не. Купих си я от Пловдив. Бях командировка, на панаира.

— Миличката. Значи не ти е спомен, а? — Анчето въртеше запалката в ръка. — Имам съвсем същата гривна. Не можеш да си представиш!

— Спомен ми е. Мъжът ми беше от Пловдив.

Анчето остави запалката.

— Миличката. Бог да го прости. Какво да се прави? Такъв е животът. Ами аз май трябва да тръгвам, а? Хайде, чао. Тука стол нямате ли?

— Имаме, ама аз нямам купони за днес. Ще си купя нещо кифла, сандвич.

— Ами чао. Като дойда в София, непременно ще ти се обадя!

Анчето стана, махна й с пръсти и си отиде.

Следобед в пет, когато Катерина отключи и влезе в жилището си, най-напред забеляза, че разтегателният диван е счупен. После, че хладилникът е празен, както и всички бутилки, а пепелниците — пълни догоре.

Отвори прозорците и преди да усети, че от всичко най-празното нещо в тази къща сега беше душата й, грабна прахосмукачката, та изрева — миличката — подобно див, праисторически пълководец.

След това изрече много-много немилички думи, но те потънаха в шума на прахосмукачката и тях никой не успя да ги чуе.

,

Информация за текста

© 1987 Дончо Цончев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Дончо Цончев. Протоколи и измислици

Народна младеж, София, 1987

Редактор: Благовеста Касабова

Художник: Димитър Трендафилов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15762]

Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00