Тя. (Полуотваря вратата, гледа през мен, изпъшква и се прибира в стаята си.)
Дъщеря ни. (Отключва си, влиза ухилена до ушите, носи на майка си цветя. Пита с очи къде е тя, какво става из къщи.)
Синът ни. (Слага показалец пред устните си, намига на кака си, да си трае.)
Аз. (Запалвам цигара, ощипвам дъщеря си по бузата, плесвам сина си отзад, лекичко, с любов, както това правят спортистите, когато другият се е проявил отлично. След това изваждам от стратфордската хартия пет листа. Нямам чувството, че ще ощетя моя приятел Валентин Христов, за мен той си е цял професор по щанги, още от дете.)
Оттеглям се на любимия стол до камината, запалвам вестниците вътре и записвам добросъвестно всичко.
Без да извадя или да прибавя дори една думица.
,
© 1987 Дончо Цончев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Дончо Цончев. Протоколи и измислици
Народна младеж, София, 1987
Редактор: Благовеста Касабова
Художник: Димитър Трендафилов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15768]
Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00
