- 1
- 2
— Добре — отвърнал Владислав, — ще ви помогна, ако ми дадете златната ябълка.
Дал Владислав на краля и големците червени и жълти круши. Заловили се да ги дъвчат, изпочупили се дългите носове и рогата.
Затекъл се Владислав в градината, където зад една сребърна решетка била посадена златната ябълка. Тя вече стърчала почерняла, сякаш била овъглена.
— Ох, моя ябълчице, ох, моя хубавице, защо си повехнала и изсъхнала в кралската градина? — попитал Владислав.
А ябълката му отговорила с човешки глас:
— В неволя изсъхнах и повехнах, на воля пак ще да разцъфна.
Отърсила ябълката пръстта от корените си и сама тръгнала след Владислав към Карпатите. И додето вървяла към къщи, по клоните и се появили листа, цъфнали цветове.
В селото, където живеел Владислав, ябълката отново заела мястото си и същата вечер узрели златни плодове на клонките и.
Владислав пак започнал да лекува работните хора. И той бил честит, и на майка си мил, и на хората полезен, защото си намерил работа по сърце.
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2609]
Последна редакция: 2007-02-20 19:04:42
- 1
- 2
