Арменска приказка (Арменска приказка)

— Довечера, като се върнеш в къщи, кажи й: „Вече три години как сме женени с теб, а ти нито веднъж не си ми опекла пресни питки. Опечи ми поне сега.“ Когато тя напали пещта и се наведе да мята питките, хвани я за крака, хвърли я вътре и затвори пещта с капака. След половин час от нея ще останат две черни, овъглени главнички, едната ще задържиш за себе си, другата ще ми донесеш.

Вечерта мъжът казал на жена си:

— Вече три години как сме женени, а ти нито веднъж не си ми опекла пресни питки. Опечи ми поне сега, ще хапнем.

— Добре, мъжленце, ти по-рано не си ми искал пресни питки, затова не съм и пекла.

Сутринта жената станала, месила тесто, напалила пещта, турила до себе си дълбок тас с вода и започнала да мята питките. Топне си ръката във водата, вземе питка — хвърли я в пещта. Хвърлила първата питка, заловила се с втората, внезапно мъжът я хванал за крака и я блъснал в нажежената пещ. Затворил капака, почакал половин час, отворил и видял, че от жена му останали две овъглени главнички. Навел се и взел едната, но главничката била толкова гореща, че я изтървал. Тя се разбила на две. Тогава извадил втората. Тя му опарила ръцете, той ги мушнал в таса и с почуда видял, че водата станала златна и самият тас станал златен. Обърнал се и видял, че и главничките станали златни. Взел едно парче и го занесъл на търговеца.

— Нали трябваше да ми донесеш цяла главничка — рекъл търговецът.

— Извинявай, донесох ти половин.

— Нищо, стига и това.

Мъжът благодарил на търговеца, върнал се в къщи и се замислил: „А няма ли да е по-добре да ида за жената и децата, да ги докарам тук и да заживеем с тях човешки?“

Сутринта си купил кон, оръжие и потеглил. Пътувал, пътувал и на края стигнал до своя дом. Почукал, жена му излязла и гледа — въоръжен конник. Уплашила се и тракнала вратичката.

— Жено, отвори.

— Кой си ти? — пита жената.

— Аз съм, не ме ли познаваш?

— Не — казва жената. — Кой си ти?

— Мъжът ти — отговорил селянинът, слязъл и влязъл в къщи.

Жената тогава го познала и казала:

— Добре дошъл. Къде беше толкова време?

— Дълго ме нямаше, ама пък много спечелих. И ето дойдох за теб и децата, за да ви взема в града.

— Ние няма да можем да живеем там, мъжленце. В града има много разноски, тук, на село, как да е, се оправяме.

— Не бой се, жено, аз спечелих толкова, че ще стигне и за нас, и за внуците, и за правнуците ни.

Сутринта раздали на бедните си съседи всичко, каквото имали, а сами заминали за града. Те постигнали целта си, а на когото му трябва, нека постигне своята. От небето паднаха три ябълки: една за този, който разказваше приказката, втората за този, който я слушаше, а третата за този, който подслушваше.

,

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15461]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00