- 1
Кой е по-силен?
Приказка на хауса
Срещнал паякът на пътя слона и му рекъл:
— Ти само изглеждаш силен, а аз мога да те надвия.
— Как ще направиш това? — попитал слонът.
— Почакай до петък, ще ти покажа.
Отишъл паякът при хипопотама и му рекъл:
— Ти само изглеждаш силен, а аз мога да ти надвия.
— Че как ти, дребосък, ще направиш това?
— Хайде да се срещнем в петък на брега на реката и аз ще ти покажа — отговорил паякът.
Дошъл петък. Паякът приготвил дълго въже и повикал слона:
— Хайде да видим кой е по-силен от нас! Завързал паякът слона за единия край на въжето и рекъл:
— А аз ще отида на другия бряг на реката. Там срещнал хипопотама и го вързал за другия край на въжето. Паякът се скрил, а слонът и хипопотамът взели да дърпат въжето всеки към себе си. И така теглили от сутринта до вечерта. А през това време паякът се промъкнал тихичко в дома си и спокойно си почивал.
Най-сетне на слона му омръзнало. Той преминал на другия бряг и за свое учудване намерил там хипопотама.
— Кой те върза тук? — попитал слонът.
— Паякът — отговорил хипопотамът. — А тебе кой те върза оттатък?
— Пак паякът! Е, хубаво, сега вече той няма да си търси храна в гората!
— И нека не взима вода от реката — добавил хипопотамът.
На другия ден паякът навлякъл овча кожа и отишъл в гората.
Чул слонът, че някой шумоли в храстите, и попитал:
— Кой е?
— Аз съм — овцата. Скарах се с паяка и исках да го ритна и изведнъж кракът ми се вдърви. Опитах се да го ритна с другия крак — и с него се случи същото.
— Така, така — рекъл слонът. — Исках да си отмъстя на паяка за хитрините му, но виждам сега, че е по-добре да си запазя приятелството с него.
Продължил паякът по-нататък и срещнал хипопотама.
— Кой е? — попитал хипопотамът.
— Аз съм — овцата. Поскарахме се с паяка и оттогава краката ми се вдървиха, едва се движа.
— Виж какво било! — рекъл хипопотамът. — Тогава по-добре да престана да враждувам с паяка и да се постарая да се сприятеля с него.
Върнал се паякът в къщи, съблякъл овчата кожа, яхнал един кон и препуснал при слона:
— Чух, че си искал да се бориш с мене?
— Не, не — уплашил се слонът.
— Хубаво, за тебе ще е по-добре така.
Отишъл паякът при хипопотама:
— Разправят, че си се канел да се бориш с мене?
— Не, не, искам да стана твой приятел — отговорил хипопотамът.
Оттогава никой не пречил на паяка да си търси храна в гората и да взима вода от реката.
Информация за текста
© 1979 Атанас Далчев, превод от руски
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ
ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ
ВТОРО ИЗДАНИЕ
Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3484]
Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00
- 1
