- 1
- 2
напакости на ратая, който толкова честно му работил три години. Взел търговецът една котка, милва я и приказва, ама по-силно, за да го чува бившият ратай в съседната стая:
— Писано, нали ти казах да не откриваш на никого сърцето си? Слушай, писано, и запомняй: утре, като дойде князът и попита откъде е кинжалът, кажи му — разбойници убиха в гората баща ми и оставиха този кинжал в сърцето му, и ако кинжалът е твой, то, види се, ти си убиец и на баща ми. Писано, щом князът тръгне по стълбището и три пъти докосне перилата, блъсни го, отрежи му три стъпала с перилата, хвърли му ги и викни: ето ти всичко, което ти докосна три пъти, а повече нищо не ти се полага! Чу ли, писано, разбра ли?
Бившият ратай слуша търговеца и всичко запомня.
Настанало утрото. Князът се появил в определеното време. С него дошли и безброй хора — князът се бил изпохвалил на всички, че принудил ратая да му даде цялото си богатство. Взел князът в ръце скъпия кинжал и започнал:
— Слушайте всички, нека каже той — откъде има кинжала на баща ми, ако не го е откраднал?
Ратаят не му дал да се доизкаже:
— Моя баща го убиха разбойници, а този кинжал оставиха в сърцето му; види се, князът е бил убиецът на баща ми, щом кинжалът е негов!
Всички зашумели, заприказвали, спомнили си, че наистина разбойници убили бащата на сиромаха.
Князът разбрал, че работата му става лоша, че губи, втурнал се към къщата, затекъл се по стълбището и закрещял:
— Според уговорката този дом е мой и никой не може да ми го отнеме.
Ратаят блъснал княза, за миг отрязал три стъпала, хвърлил му ги и казал:
— Ето ти три стъпала, стигат ти, повече нищо не си заслужил!
Князът паднал, гледа — само три стъпала му останали. Всички хора го заобиколили, започнали да го ругаят, да го проклинат, че обвинявал честния човек в кражба, искал да го опозори пред целия народ и дори смятал да присвои богатството му. Уплашил се князът, онемял от срам и страх, забравил и за тополата, и за всичкото богатство, зачудил се как да си иде. Взели кинжала от княза, върнали го на собственика му.
А князът едва не потънал в земята от срам. Офейкал, без да се обръща.
Информация за текста
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15497)
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
- 1
- 2
