и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я, защото ми е мила.
Заради мене си й скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея, тебе — тя, а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.
Но аз нали във теб съм възплотен?
И значи тя обича само мен!
43
Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.
Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.
44
Да беше мисъл тази моя плът,
плътта да ме скове не би могла.
И бих поел към теб на дълъг път
в пространствата със скорост на стрела.
Да бъдеш и през три морета ти,
безкрайният простор не ще ме спре,
защото мигом ловките мечти
прелитат над бездънното море.
Но мисъл аз не съм, и за беда
пространствата вилнеят между нас.
Предимно плът — от пръст и от вода —
от теб лишен тъгувам вечно аз.
Земя — усещам тежестта й в мен.
Вода — за теб аз плача всеки ден.
45
Но другите ми две съставни части
са с теб, където и да идеш ти.
С нетленен огън палещите страсти
летят към теб с въздушните мечти.
Останал с две субстанции в момента,
когато с вест към тебе полетят
мечтите ми — два леки елемента,
как страдам аз в нерадостната плът,
лишен от равновесие, додето
стихийните ми страсти и мечти
не известят отново на сърцето,
че ти си здрав и че ме помниш ти.
И как се радвам! Но след миг почти
летят към теб и мисли, и мечти.
46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.
47
Сърце и поглед в мен са в мир сега
и даже се взаимно утешават,
когато той е пълен със тъга,
а то от много скръб се задушава.
Очите ми със сляпото сърце
споделят своите приказни видения.
Сърцето ми за твоето лице
