Затова човек трябва да внимава да не стане като „лукавия и ленив роб“, който скрил таланта си в земята. Когато не използва способностите си, човек плаща висока цена.
Често между човека и идеалната му себереализация застава страхът. Страхът е бил спънка за много гениални хора. Той може да бъде превъзмогнат с изричането на подходящи думи или със специален сеанс. Тогава човек губи цялото си самосъзнание и чувства, че се превръща в канал за проявата на безграничния разум.
Той е под прякото му вдъхновение, безстрашен и сигурен, защото чувства, че в него действа Бог.
Често в час при мен идваше младо момче с майка си. Той ме молеше да „кажа необходимите думи“, за да си вземе изпитите в училище.
Посъветвах го да изрича следното твърдение: „Аз съм едно с безграничния разум. Зная всичко, което би трябвало да зная по този предмет“. Той имаше отлични познания по история, но не беше особено сигурен в аритметиката. Когато след време го срещнах, той сподели: „Изрекох каквото трябва за аритметиката и я взех с най-високата възможна бележка; а по история си мислех, че мога да се осланям само на себе си и получих недобра оценка“. Човек често се сблъсква със спънки, когато е „прекалено сигурен в себе си“, което означава, че се доверява на личността си, а не на „Бог в себе си“.
Друга моя ученичка е добър пример за тези неща. Едно лято тя предприела голямо пътуване зад граница. Посетила много страни, без да знае езика, който се говори там. Непрекъснато се молела за напътствие и защита и всичко вървяло гладко като по вода. Багажът пристигал винаги навреме, без да се загуби. Винаги намирала стаи в най-добрите хотели и където и да отидела, я обслужвали безупречно. Накрая се върнала в Ню Йорк. Знаейки езика, тя си помислила, че повече не е необходима помощта на Бога, и спряла да се обръща към Него.
Всичко тръгнало с главата надолу. Куфарите се забавили; настъпило объркване и хаос. Човек трябва да си създаде навик всяка минута да се обръща с молитва към Господ. „Във всичките си пътища познавай Него“. Нищо не е прекалено дребно или твърде важно.
Понякога един незначителен инцидент може да се окаже повратна точка в живота на човека.
Докато наблюдавал кипенето на врящата вода в един чайник, Робърт Фултън съзрял един параход.
Аз съм виждала как някой задържа проявлението с това, че му се съпротивлява или че иска нещата непременно да бъдат така както той/тя ги вижда.
Той/тя насочва вярата си само в един канал и диктува начина, по който желае да стане проявлението, а това задържа самото проявление.
А Безграничният разум казва: „Ще бъде по моему, а не по твоему!“. Като при всяка сила, било то на парата или електричеството, е необходим двигател без съпротива или инструмент, чрез който да се прояви силата и човекът се явява този двигател или инструмент.
На човека отново и отново му се казва да „бъде спокоен“. „Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас“.
Виждаме нещо подобно в случаите с двете хиляди долара, които жената получава чрез хазяина, когато се примирява и спира да се безпокои, както и при жената, която спечелва любовта на мъжа си „след като слага край на страданията“.
Целта е равновесието. Равновесието е сила, защото то дава възможност Божията сила да действа чрез човека, „за да твори добро“.
Когато човек е уравновесен, той мисли ясно и взема „бързо правилни решения“. „Никога не му убягва нищо“.
Гневът замъглява мисълта, отравя кръвта, става причина за много болести и води до неправилни решения, което от своя страна води до провал.
Определят го като един от най-лошите „грехове“, именно защото последствията от него са толкова вредни. В метафизиката думата „грях“ има много по- широко значение отколкото в Стария Завет. „Всичко, що не е от вяра, е грях“.
Страхът и безпокойството са гибелни грехове. Те са изкривена вяра и чрез изопачени душевни образи причиняват нещата, от които човек се страхува. Негова задача е да прогони тези врагове (от подсъзнанието си). „Когато човек не се страхува от нищо, той става съвършен!“. Метерлинк казва, че „човек трябва да се страхува само от Бога“.
И така, както разбрахме в предишните глави, човек може да победи страха, само като се изправи лице с лице срещу обекта на своя страх. Когато Иосафат и армията му се приготвили да срещнат врага, пеейки: „Славете Господа, защото милостта Му е во веки“, те разбрали, че враговете им се били унищожили взаимно и нямало с кого да воюват.
Ето друг пример: една жена помолила своя приятелка да съобщи нещо на трета приятелка. Жената се страхувала да предаде съобщението, защото разсъдъкът подшушвал: „Не се замесвай в тези неща, не предавай съобщението“.
Чувствала се объркана духом, защото била обещала. Най-сетне се решила „да се изправи срещу лъва“ и да призове закона за божествената защита. Тя се срещнала с приятелката, на която трябвало да предаде съобщението. Тъкмо да изрече каквото било заръчано да предаде, когато приятелката казала: „Еди кой си напусна града“. С което предаването на съобщението станало ненужно, тъй като то имало смисъл само, ако тази личност била в града. Щом жената пожелала да предаде съобщението то вече нямало смисъл; тъй като тя повече не изпитвала страх, ситуацията се изменила и станало ненужно да се предава каквото и да било.
Хората често забавят проявлението на нещата, защото вярват в незавършеността им. Ето твърдението, което трябва да бъде изречено:
„В божественото съзнание съществува само завършеност, следователно моето проявление е завършено. Съвършената ми работа, идеалният ми дом, безупречното ми здраве.“ Каквото и да поиска човек, желанията му са съвършени представи, записани в божественото съзнание и те трябва да се проявят „с неговата благодат по безупречен начин“. Той благодари за това, което вече е получил невидимо и се подготвя активно, за да се получи и видимото.
Една от моите курсистки се нуждаеше от финансова подкрепа. Тя дойде при мен и ме попита защо желанието не е изпълнено.
Аз отговорих: „Може би имаш навика да оставяш нещата недовършени и подсъзнанието ти е свикнало с недовършени работи (каквото отвън, такова и отвътре)“.
А тя ми отговори: „Права сте. Често започвам неща, които никога не довършвам. Ще си отида в къщи сега и ще довърша нещо, което започнах преди седмици и нека това символизира промяната, която очаквам“.
Тя ши упорито и скоро след това довърши започнатата дреха. Не мина много време и парите дойдоха по най-неочакван начин.
Същия този месец на мъжа изплатили два пъти заплата. Той съобщил за грешката, но му отговорили, че може да задържи парите.
Когато човек моли за нещо с вяра, той непременно ще получи, защото Бог създава свои собствени канали.
Понякога ме питат: „Предположете, че човек притежава няколко таланта, как ще знае кой от тях да избере?“ Искането трябва да се формулира по- определено. Кажете например: „Безграничен разум, разкрий ми в какво се състои моята идеална себереализация, покажи ми от кой от моите таланти да се възползвам сега“.
Познавам хора, които неочаквано сменят естеството на работата си и са напълно подготвени за новата работа след кратък курс или без никакво обучение. Повтаряйте следното твърдение: „Аз съм напълно подготвен за божествения план в живота ми“ и не се страхувайте да се възползвате от възможностите които срещате.
Някои хора с радост дават, но не желаят да получават. Те отказват подаръци от гордост или поради някакво негативно съображение, но така блокират каналите си и неминуемо в крайна сметка се оказват с малко или без нищо. Ето един пример: на една жена, която бе раздавала неведнъж пари предложили няколко хиляди долара като подарък. Тя отказала да ги вземе, заявявайки, че не трябват. Наскоро след това финансите се влошили и тя се оказала длъжник със същата тази сума. Човек трябва да знае да приема хляба, който му се изпраща благодатно — с готовност давай и с готовност получавай.
Винаги между даването и получаването има съвършено равновесие и въпреки че човек би трябвало да дава, без да мисли за отплата, той нарушава закона, ако откаже да приеме това, което му дават в отплата. Защото всичко е дар от Бога, а човек е просто каналът.
Например, когато оня човек ми даде единия цент, аз не казах: „Бедният човечец, той не може да си позволи да ми даде това.“ Аз го видях богат и преуспял, с изливащи се върху му блага. Именно тази мисъл му донесе благата. Ако човек не обича да получава, трябва да се поправи в това отношение, и дори и пощенска марка да му дават, да я вземе, за да разтвори каналите си за получаване.
Бог обича хората, които с радост дават и с радост получават.
Често са ме питали защо едни се раждат богати и здрави, а други — бедни и болни.
Там, където има следствие, има и причина; случайности просто не съществуват.
На този въпрос отговарям, прибягвайки до закона за прераждането. Човек преминава многократно закона през раждане и смърт, докато не узнае истината, която го прави свободен.
Земното ниво го тегли обратно чрез неудовлетвореното желание, за да плаща кармичните си дългове или за да „осъществи съдбата си“.
Човекът, роден богат и здрав, в минал свой живот си е представял здраве и богатство, а роденият беден и болен, си е представял бедност и болест. На всяко ниво човек проявява своите подсъзнателни вярвания.
Обаче раждането и смъртта са закони, създадени от хората, защото „платката, що дава грехът е смърт“; Адамовото падение е резултат от вярването в две сили. За истинския човек, за духовния човек не съществува раждане и смърт. Той никога не се е раждал и никога не е умирал: „Какъвто е бил в началото, такъв е сега, и такъв ще бъде винаги!“
Чрез истината човек се избавя от закона на кармата, от греха и смъртта и се превръща в човека, създаден по „Божи образ и подобие“. Свободата на човека идва от реализирането на неговата съдба, от осъществяването на божествения замисъл за живота му.
„Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен над много ще те поставя (самата смърт); влез в радостта на господаря си (вечния живот).“
Отричане и утвърждаване
