Когато родиш дете, трябва да се научиш да бъдеш не само майка, но и дете.
Дъ-шан седял вглъбен в медитация. Лун-тан го попитал защо не се прибира в къщи. „Защото е тъмно“ — отвърнал Дъ-шан. Тогава Лун-тан запалил свещ и му я подал. Тъкмо Дъ-шан да я вземе, Лун-тан я духнал. Дъ-шан внезапно получил просветление и се поклонил.
Трябва д се концентрираш напълно и да се посвещаваш на всеки свой ден така, като че ли е последен.
ПОЗАТА „ЛОТОС“
За да практикуваш Дзен трябва да седиш — и то, по думите на Доген, да седиш като огромен бор или планина, с чувство за собствено достойнство и величие. Традицията изисква да се седи в поза „лотос“. Краката с кръстосани, като лявото стъпало е върху дясното бедро, дясното стъпало — върху лявото бедро. Гръбнакът е леко извит напред, за да е свободен стомахът, докато долната част на тялото е изнесена назад — това създава по-стабилна опора. Ако се отпуснете — губите концентрация. Главата е вдигната, брадичката — прибрана, очите са леко отворени и отправени надолу. Ръцете лежат в скута и оформят т.нар. „космическа мантра“ — лявата ръка върху дясната; средните стави на средните пръсти са една върху друга, а палците леко се докосват и оформят овал. Мудрата трябва да се поддържа много внимателно.
В „Дзен ум — ум на начинаещ“ Шунрю Судзуки пише: „Като кръстосваме краката си по този начин, независимо че имаме ляв крак и десен крак, те се превръщат в едно. Позата е символ на недуалността — не две и не едно. Това е най-важното учение — не две и не едно. Нашето тяло и съзнание са не две и не едно. Ако смятате, че това са две неща — грешите; ако смятате, че са едно — пак грешите. Нашето тяло и съзнание са и две, и едно.“
Точно преди да умре Гъртруд Стайн попитала:
— Какъв е отговора?
Отговор не последвал. Тя се засмяла и казала:
— В такъв случай, какъв е въпросът?
И умряла.
Да говориш непрекъснато за Дзен е като да търсиш следи от риба в пресъхнала река.
Нашият собствен живот е инструментът за експерименти на истината.
Когато не може вече нищо да се направи, какво би направил?
Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
— С каква наслада си играят рибите във водата! — възкликнал Джуан-дзъ.
— Ти нали не си риба? — попитал приятелят. — Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не се наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
— Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на играта си във водата.
— Замръзнаха ми краката — казал един човек, а безногият отвърнал:
— И моите. И моите.
Компютрите са ненужни. Те могат само да дават отговори.
Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.
Медитацията не е средство за постигане на определена цел. Тя е и средството, и целта.
Мъдростта е като огнено кълбо — от никъде не можеш да проникнеш.
Мъдростта е като чисто, прохладно езеро — можеш да влезеш отвсякъде.
