Пророк

тръните, под малките храсатлаци и бързаше.

Той навлезе в планината по течението на една рекичка, която се провираше между високи чудати скали. Трънливи и жилести къпини обвиваха подножията им. Спасен и притулен, пророческият гняв отново кипна в душата му и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си.

Отведнъж някаква силна ръка го хвана за рамото и се чу заповеднически глас, който му каза:

— Спри!

Пророкът се изправи стреснат и уплашен. Пред него стоеше Исус Христос с пастирска тояга в ръка, същата тояга, с която старикът овчар му бе посочил пътя.

— Позна ли ме? — попита кротко Христос.

— Познах те, господи — извика пророкът и поиска да падне на колене, но Исус го задържа с ръката си.

— Не си ме познал, окаяний — каза Христос, — и не си ме познавал. Не ме познава оня, който с гняв и злоба изпълнява заповедите ми. Твойто сърце беше камък, стани камък!

Исус вдигна десницата си.

И днес между скалите в планината стои пророкът гол, вкаменен, с окъсан бич в ръка. От него бягат птиците и животните. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота.

,

Информация за текста

© Елин Пелин

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5422]

Последна редакция: 2008-02-16 10:00:00