на водица бързоточна, на прохлада. Застанаха те насреща. Она го погледна… Пъстро пиле влете в душата му бедна и го клъвна, и усети болка сладка, в сърцето му не остана кръв ни капка. То заби, заудря прималело, тая болка несетило, невидело. Не изтрая Вуте. Щъкна, завърте кривако, стадото подгони бързо и заби в трънако. И чу страшни в сърцето бумтежи, и ушите топовни гърмежи. Пред очи му пламнаха пожари, а след него смех весел избухна. Във вълните на Искъро бухна. И заплиска като лебед волен. — Майке, майке, дали не съм болен — рече Вуте, седна да почине, разтри чело, дано му умине. На други ден гяволо рогати грабна Вуте, па там го изпрати. Гледа Вуте — насреща пред него стои Яна и с очи яде го. Па му дума некак закачливо: — А бре, Вуте, а бре, момче диво. Вчера що литна оттук като птица — вук ли виде, мечка ли стръвница? — Видох, Яно, видох… гълъбица. — Не си зърно, Вуте, да те клъвне. — Не съм дърво, пилето да скрием… — Имаш ръце, Вуте, улови го! — Не е пиле, като пиле, Яно, оваджиско, а е пиле пусто самодивско. А Яна го гледа и се смее: — Вуте, Вуте, не ще те огрее, наистина съм самодивско пиле. — Че те ловим, Яно, със омайно биле. Че уплетем мрежа от коприна, че заградим гора със къпина. — Мутен Искър между нас се вие. — Въз баиро он че се отбие, ако двама Яно го помолим, ако двама от сърце се волим. — Не бих, Вуте на молба паднала, по бих лесно вода препливала. — Яно, Яно, би ли ме земала! Още Вуте рече-недорече, Яна скочи у Искъро вече. И заплива като риба мрена, бърза вода направи на пена и изскочи срещу в каменяка, па прегърна Вуте със кривака. ,
© Елин Пелин
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Георги Величков
Публикация:
Елин Пелин. Събрани съчинения в шест тома, том трети
„Български писател“, С. 1977.
Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5593]
Последна редакция: 2008-03-24 10:00:00
