Тръгнал дядо за Златица,изгубил си ръкавица.Там играла на полянаМалка мишчица Гризана,ръкавичката видялаи на топличко се свряла.Ей го мокър и подплашентича Зайо от горица.Спира го на пътя прашендядовата ръкавица.— Кой на топло там се гуши? —пита Зайо дългоуши…— Аз съм мъничка Гризана.Кой си ти, та страх ме хвана?— аз съм Зайо Средногорски,крия се от думи хорски —каза Зайо боязливои попита предпазливо:— В тая топла ръкавицамир дали ще да намеримойта, плахата душица?— Влез, самичка ми е скучно! —рече Гризла благозвучно.Подир малко иде Лиса.(То без нея що ли бива?)Насред пътя се курдисаи лукаво се подсмива.— Кой е в тая ръкавичка? —пита хитрата кумичка.— Мишка мъничка гризливатук на топло си почива,Зайо-байо Средногорски,скрит от лоши думи хорски.Ами ваша милост кой еи защо ни безпокои!— Аз съм златната лисицаи желая да се стопляв вашта чудна ръкавица.— Влез, макар че сме мнозина,но нали ни си роднина!Тръгна Вълчо от горатапо работа към селата.Спира той на пътя прашен —гладен, настървен и страшен.Ръкавичката съглежда,да подуши се навежда,но усеща я, че шаваи запитва той тогава:— Чия уплашена душицакрий се в тая ръкавица?— Тук на топло си почивамишка мъничка гризлива,Зайо-байо Средногорски,скрит от лоши думи хорски,още нашата кумица,златокожата лисица.ами ваша милост кой еи защо ни безпокои?— Аз съм Вълчо от Балкана,гост желая да ви стана…— Влез, макар че сме мнозина,но нали си ни роднина!Подир малко всички сещатцяла земя разлюляна —иде рошава Мецана,в ръкавицата надникнаи юнашки се провикна:— Чия уплашена душицакрий се в тая ръкавица?— Тук на топло си почивамишка мъничка гризлива,Зайо-байо Средногорски,скрит от лоши думи хорски,още нашата кумица,златокожата лисица,Кумчо-вълчо от балкана,гост на нашата покана.Ами ваша милост кой еи за що ни безпокои?— Аз съм рошава Мецана,гост желая да ви стана.— Влез, макар че сме мнозина,но нали си ни роднина!Събрали се те другарски,разположили се царскии ръкавичката на друмаи отворили си дума…