Изкушение

коса, бялата му брада затрепери. Но пред затворените му очи, в пропастта на тъмното, стоеше като закован призракът на шишето и растеше, растеше, за да изпълни цялата вселена. А в него лукаво се смееха блестящите очи на сатаната.

Бързо се навежда изуменият свещеник и прави дълбок поклон. Но очите му неволно се отварят и отново виждат под престола шишето, пълно с неумолимо изкушение. Пак се изпрявя горкият старец, затваря очи, скръства смирено ръце, вдига побеляла глава към небето и шепне от сърце: „Не изкушай раба твоего, владико господи!“

Но в тъмното пред очите му се пак трепти в червен цвят изкуситечният призрак на шишето, изпърво като малка светла точка. Тая точка расте, става по-голяма, по-голяма, докато почнат да се разливат ония светли лукави очи, които като гвоздеи заковават сърцето на свещеника.

Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие.

— Я гледай, я гледай!… Че то наистина било добро! — бъбре си дядо поп и се облизва.

После се ослушва.

Навън още не се е съмнало и плътна дрезгавина прониква през прашните стъкла и железни решетки на малките прозорци и пълни с някаква си тайнственост глухата черква, в чиято тишина тихо и тържествено се разлива гласът на клисаря. Чува се даже как вощениците слабо пращят, как дълбоко въздъхне някоя бабичка или как мистично шепнат молитва някои беззъби старешки уста.

Това ужаси свещеника.

— Бре! Какво направих аз?

И тежко като отсечен той пада на колене, туря ръце върху устата на шишето, слага си главата на тях и бързо и задъхано се моли:

Помилуй мя, боже, повелицей милости твоей, аз съгреших пред теб и пих от…

Увлечен от мислите си, той неусетно се отклонява от молитвата и бъбре несвързано:

— Най-паче, умий ме от греха моего, когато сотворих, като пих от това проклето вино, което Тодор ми похвали… с пълно право, човекът…

Тук свещеникът с ужас се прекъсва. Отчаянието отново го хвърля в трона му. Той затваря очи и несъзнателно пак вдига шишето и гълта жадно, бързо и уплашено.

Резливото вино се влива в жилите му и произвежда чудесна действие. Той чувствува мощ, телесна и душевна мощ. Ръцете му вече не треперят, езикът се развързва. Думите се отсичат ясно и отчетливо от устата му и се разнасят с приятния челичен звук на гласа му. Старецът само усеща това. Горд, величествен, усмихнат, той обикаля храма с канлилницата и навред разнася веселото настроение на своето сърце.

Живият поглед на ясните му очи, които даваха особена прелест на старешкото лице, навред сееше благост и, пълнеше сърцата на присъствуващите с любов и тиха задушевност, която вдигаше душите високо над всичко плътско и земно.

Този ден литургията се отличи със своята тържественост, Бае Тодор Клисарят бе паднал в такова нежно умиление, че при четенето и най-твърдите гласни ставаха в устата му по-меки от памук, по-сладки от мед, по-звучни от кавал. И когато вече всичко идеше към края си и сноп лъчи от изгрялото слънце проникна над олтара, озари разпятието и заигра по стъклените призми на полилея, когато бедният клисар с вдигнати към небето, сладко полусклопени очи свършваше „амина“, всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп.

Възцари се мълчание.

Светиня му ще държи реч.

— Благочестиви християни — разпалено започна той и протегна ръка. — Благочестиви християни каже, — колко сте благочестиви, толкова ще и добро да видите! Тежко и горко нам грешниците! Жените да ги махнем, те вечно клюкарствуват!… Ами мъжете. Смукачите? Какво да кажа за тях?… О, братя мои не ми се сърдете, че ви говоря право в очите! Истината си е истина! Любовта ви да къркате, всегдя нине и присно и во веки веков, не е божа любов и не ви готви добро нещо зад гроба! Докъде стигнахме, братя селяни!… Да няма капка вино в селото, за комка да не оставите! Но както вие, тука на земята, сушите бъчвите, така на оня свят, там горе в пъклото, ще ви съхнат езиците за капка вода… Селяни, опичайте си ума, докато е време! Тежко ви, когато настъпи второ пришествие!… Амин.

Когато пусна черква, само клисарят узна кое нещо бе вдъхновило светиня му за тая реч.

,

Информация за текста

© 1909 Елин Пелин

Публикуван първоначално в сп. Общо дело, II, кн. 5, декември 1909, с. 145–148, под заглавие „Лукаваго“. От Елин Пелин.

Елин Пелин разказва пред писателите: „След това им [на редакцията на сп. Общо дело, след разказа «Напаст божия»] дадох и разказа «Изкушение». И този разказ е известен, и той беше много популярен. Тогава се четеше навсякъде. И разказът за попа, който изпил виното за комката в черквата, се напечата в «Общо дело». — Тия разкази направиха едно особено впечатление, като нещо ново, като един нов маниер на писане. Нов сюжет в литературата се появи. Страшимиров пишеше едно, Стаматов — друго, Влайков пишеше трето. Моите работи дойдоха като по-други, които не приличаха на техните, макар че бяха в същия дух и почти същите теми от народа. Не приличаха на техните, но затова попаднаха много добре на целите, които тогава гонеше това многолюдно учителство, за което ви разправям. И започнаха да ги четат по утра и вечеринки. И това беше една голяма услуга за техните цели тогава“ („Как пиша“). — Под новото заглавие „Изкушение“ и с доста значителна художествено-стилистична обработка включен в Разкази, т. I, 1904, с. 46–53, и почти без промени в следващите издания на Разкази, т. I. Наново цялостно поправен за СI1, 1938, с. 54–62. В първите четири издания на Р текстовете от богослужението са дадени с църковнославянски шрифт, за да се отличават от другите реплики на попа и клисаря. Църковнославянският шрифт е изоставен, при С.

Още при Разкази, т. I, 1904, е изменено значително описанието, как клисарят ходи из селото да търси вино за комка, изменен е и разговорът му със съседа Ангел. При преработката за СI, 1938, е стегната сцената на борбата на свещеника със съблазънта да надигне шишето. Стегната е и речта на свещеника пред паството му в края на разказа.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5289]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00

,

1

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938