Любов

псета. Настръхна нощта.

Попът се спря изумен и поразен. Пред него изневидяло и бързо пристъпи баба попадия, уплашена, обезумяла, прилична на луда и го задърпа за расото. После, като се хвърли отчаяно на земята, припищя пак.

И над селото отново проехтя тоя вик — грозен, зловещ и безумен.

Попът изтръпна.

— Попадийо, стани — вдигна я той уплашен, — що има?

Тя с ужас го дърпаше за расото, занемяла и отчаяна.

— Ивка? Къде е Ивка? — запита поп Лука, изумен от смътно и грозно предчувствие.

Попадията, без да може да проговори, го теглеше за расото към къщата, като се навеждаше до земята, движена от задушени ридания, които излизаха от гърдите й като скимтения.

В сянката под стълбата лежеше Ивка, кървава и безжизнена… Попадията падна на трупа й.

Из всички улици на селото затичаха хора, сънни, уплашени, и изпълниха двора на дядови попови. Екнаха писъци и плачове. Ивка лежеше мъртва. Тя бе забила остър нож в сърцето си и безжизнената й ръка го държеше още там. Луната хвърляше блага светлина върху нейното мило и бледо лице с гъсти черни склопени ресници. По бялата риза, която скриваше буйните й гърди, личеха като трендафили червени петна. Младите Ивкини другарки заобиколиха мъртвата си дружка и тъжно заплакаха и занареждаха. Баба попадия бе примряла.

А поп Лука, прикрепван от хората, по-висок от всички, стоеше там и безсмислено гледаше, като махаше обезумяло и безсилно ръце.

Хората се трупаха учудени и се питаха какво накара това младо и добро момиче да забие в сърцето си нож. Един старец, като се прекръсти, рече:

— Ние сме стари… Ние не можем да разберем младите сърца.

,

Информация за текста

© 1903 Елин Пелин

Публикуван за пръв път в сп. Демократически преглед, I, кн. 20, юли 1903, с. 400–402, под заглавие „Лятна нощ“, и подзаглавие „Разказ от Елин Пелин“. С доста поправки включен в Разкази, т. I, 1904, и почти без изменения в последвалите издания на Разкази, т. I. Наново цялостно поправен и включен в СI1, 1938. с. III 117.

При включване в СI от описанието на небето е зачеркнато „Ралицата и Кокошката божествено цареха в синия небесен купол, към дето се подемаше [душата на Добряна…]“. Изменено е в края описанието как Добрян свири. В Разкази, т. I той гласи: „После глухо застенаха, сякаш някой млад живот, някоя желанна радост се бореше с вълните на широко и безкрайно море и молеше за прошка и зовеше отчаяно до небесата за помощ, искаше спасение.“ Същото място в СI: „После глухо застенаха, сякаш молеха прошка за несторени грехове, отчаяно до небесата викаха за помощ.“ Зачеркнато е: „[Само селската воденица глухо и отдалечено шумеше] и пригласяше на трепкавия жабешки кряк, що се носеше навред из полето.“

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5264]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00

,

1

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938