Цар Шишко

ни да ходи, ни да шава може,
що да прави — наказание божие!
И той бързо известие даде,
по цялото царство той обади:
който може да го излекува,
да го вдигне на крака да ходи,
от тежестта страшна освободи,
ще му даде царят за награда
дъщеря си, царкинята млада,
ще го сложи наследник на трона,
ще му даде царската корона.
Стекоха се философи стари,
надойдоха доктори, знахари,
ала никой нищо не помогна,
да облекчи цар Шишко не смогна…
Една сутрин, зора кога пука,
страхливо се на порти почука.
Затичаха слуги във позлати,
отвориха царските палати
и видяха тамо пред вратата
момче бедно със свирка в ръката.
— Какво търсиш, момко непознати,
толкоз рано пред царски палати?
— От далечни места аз пътувам,
наемам се царя да лекувам.
— И слугите с усмивка лукава
въведоха момъка тогава…
Цар Шишко седеше там на трона
неподвижен, тих като икона.
Образът му като шопар гоен,
коремът му като тулум лоен…
А момъкът нищо му не рече,
пред него се тихичко изпречи
и си наду малката цафара,
ръченица изкусна подкара.
И отведнъж — невидяно чудо —
скокна царят и заигра лудо,
понесе се като перо леко,
ту подскокне, ту заситни меко,
ту подклекне, ту скочи високо,
ту ръце си завърти широко.
ту плесне, ту викне той чевръсто;
пот се сипе от тялото тлъсто,
но той скача, не иска да знае
и играе, играе, играе…
И от игра — три дни и три нощи
царят стана мършав като мощи…
И момъкът стана зет на царя —
тъй се свършва таз приказка стара.

,

Информация за текста

© Елин Пелин

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1899]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:55