Позволи ми да влязапусни ме за малконяма да разхвърлямняма да цапамняма да чупяще бъда внимателназнамколко е труднода се заличатразрушенияНе мога обаче да ти обещаяче ще излязаПладнене е времедори за нанасянев нова квартираА само за надничанепрез прозорчетопрез тънките завесиОслепява слънцетопо пладнеосветява кадърапрегаря гоа плосък не ми харесваЕла в полунощоткрадни сисвоето!Къде си
РЕШИХ ДА НЕ ТИ КАЗВАМ
Няма да ти казвампразен е градътпразна е земятапразна е вселенатаНяма да ти казвамтъжен е деняттъжна е нощтатъжно е времетоНяма да ти казвамела при менстой при меностани при менНяма да ти казвамвълнуваш мелипсваш миболи меНяма да ти казвамтакива прости нещащом не могатда се променятЗасега
… МАКАР ЧЕ НЕ МИ СЕ ВЯРВА
Поднесохме се на тоя завойопасенкато че щяхмеда се разбиемне бързайне натискай газтарешениетоне е в скоросттаМоже и да няма решениеНо още не знаем дали имаили обратнои това е вече наборот вероятностине бързайне натискай газтатакабясно
