Рике с Перчема

— Госпожице — отговорил най-важният от групата, — ние работим за принца Рике с Перчема, чиято сватба ще бъде утре.

Принцесата се изненадала, но изведнъж си спомнила, че точно преди една година, на този ден, обещала да се омъжи за принца Рике с Перчема. Сторило й се, че пада от небето. Тя не помнела това, защото когато обещала, била още глупава, а след като получила ума, който принцът й дал, забравила всичките си глупости.

Тя продължила разходката си, но не била направила и трийсетина крачки, когато Рике с Перчема й се представил: любезен, разкошно облечен като принц, който отива да се жени.

— Госпожице — казал той, — вие виждате, че аз изпълнявам точно обещанието си и никак не се съмнявам, че вие сте дошла тук, за да изпълните вашето и като ми дадете ръката си, да ме направите най- щастливия човек на земята.

— Ще ви призная откровено — отговорила принцесата, — че аз още не съм взела решение и мисля, че никога няма да мога да взема решение, каквото вие желаете.

— Госпожице, вие ме учудвате — й казал Рике с Перчема.

— Вярвам — казала принцесата, — и ако имах работа с някой дебелак, с човек без разум, сигурно щях да бъда много затруднена. „Думата на една принцеса е закон — щеше да ми каже той — и вие трябва да се омъжите за мен, понеже сте ми обещала“, но тъй като аз говоря с издигнат човек, с човек извънредно умен, убедена съм, че вие ще ме разберете. Знаете, че когато бях глупава, пак не можах да се реша да се омъжа за вас, а как искате сега, когато имам разума, който ми дадохте и който ме прави още по-придирчива към хората, да взема решението, което не можах да взема тогава? Ако вие сериозно мислехте да се ожените за мен, направихте голяма грешка, като ме избавихте от глупостта ми и ме накарахте да виждам по-ясно нещата.

— Ако един глупав човек — отвърнал Рике с Перчема — е бил добре приет, както току-що казахте, за да се укорите, че не сте устояла на думата си, защо искате, госпожице, аз да се откажа от това, от което зависи щастието на моя живот? Разумно ли е хората, които имат ум, да бъдат в по-лошо положение от тези, които нямат? Можете ли да твърдите това вие, която сте толкова умна и която толкова желаете да бъдете умна? Но ако обичате, да се върнем към същността на въпроса. Освен грозотата ми, има ли нещо в мен, което да не ви харесва? Не сте ли доволна от моя род, от ума ми, от обноските ми?

— Съвсем не — отговорила принцесата, — аз харесвам у вас всичко, което ми изброихте.

— Ако това е така — отвърнал Рике с Перчема, — аз ще бъда щастлив, понеже вие можете да ме направите най-приятния мъж.

— Как може да стане това? — попитала принцесата.

— Това ще стане — отвърнал Рике с Перчема, — ако вие ме обикнете достатъчно, за да пожелаете то да стане, и най-после, госпожице, за да не се съмнявате в това, знайте, че същата фея, която в деня на моето раждане ме е орисала да мога да направя умна девойката, която ще харесам, тя е орисала вас да можете да направите красив онзи, когото ще обикнете и на когото ще пожелаете да направите тази добрина.

— Щом е така — казала принцесата, — аз желая от все сърце вие да станете най-красивият и най- приятният принц на света и ви подарявам толкова красота, колкото аз имам.

Едва принцесата произнесла тези думи, и Рике с Перчема й се сторил най-хубавият, най-стройният и най-приятният мъж на света, какъвто била виждала дотогава.

Някои твърдят, че съвсем не чародействата на феята, а единствено любовта е направила промяната. Те казват, че принцесата, като размислила за постоянството на Рике, за въздържаността му и за всичките добри качества на душата и на ума му, престанала да вижда уродливостта на тялото му и грозотата на лицето му. Не виждала вече гърбицата му, а й се струвало, че се е попривел малко. Вместо да вижда, както дотогава, че ужасно куца, започнало да й се струва, че върви съвсем леко извит на една страна, и почнал да й се харесва. Казват, че очите му, които били кривогледи, сега й се стрували по-бляскави и най-после, в големия му червен нос, според нея, имало нещо войнствено и героично.

Както и да е, принцесата обещала да се омъжи за Рике, ако той получи съгласието на царя, нейния баща. Царят, като узнал, че дъщеря му уважава много Рике с Перчема, когото познавал като извънредно духовит и умен принц, го приел на драго сърце за свой зет.

Още на другия ден направили сватбата, тъй както Рике с Перчема бил предвидил и според заповедите, които бил дал доста време преди това.

,

Информация за текста

© 1976 Зефира Кацкова, превод от френски

Charles Perrault

Riquet a la houppe, 1697

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Шарл Перо. Приказки

Редактор: Надя Трендафилова

Художник: Петър Чуклев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Елена Иванова

Издателство „Народна младеж“, София, 1976

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15868]

Последна редакция: 2010-04-09 23:30:00