Синята брада

— Няма ли да слезеш най-после? — извикал напълно обезумял Синята брада.

— Още минутка — помолила го жена му и се обърнала отново към сестра си, като се смеела нервно: — Сестричке, мила Ан, нима не виждаш никого на пътя?

— Виждам — отвърнала този път сестра й — двама конници, които идат насам, но все още са далече. Слава на Бога! — провикнала се тя след миг. — Това са братята ни. Ще им направя знак да побързат.

А през това време Синята брада закрещял така силно, че цялата къща се разтресла. Клетата жена слязла при него и отново паднала на колене в краката му. Косите й били разчорлени, а тя плачела безутешно и треперела от страх.

— Няма нито смисъл, нито полза да плачете — отсякъл Синята брада. — Трябва да умрете.

И като изрекъл тези думи, я хванал с едната ръка за косите, а с другата вдигнал ножа във въздуха и се приготвил да й пререже гърлото. Нещастната му съпруга се обърнала към него и като го погледнала с очи, в които вече нямало живот, го помолила да й даде още една минута.

— Не, не — изкрещял Синята брада. — Приготви се за среща с Бога.

После отново замахнал с ножа, но в това време някой заблъскал по вратата така силно, че той спрял и рязко се обърнал да види какво става. Вратата се отворила и в къщата нахлули двама конници с извадени шпаги. Те се втурнали към Синята брада. Злосторникът веднага познал братята на жена си — единият бил драгун, а другият — мускетар. Побягнал, за да се спаси, но двамата братя го последвали и го настигнали още преди да стигне до каменното стълбище. Пронизали го с шпагите си и го убили намясто.

Клетата им сестра била примряла от ужас и нямала сили да стане и да ги прегърне.

Оказало се, че Синята брада нямал други наследници, и съпругата му станала господарка на всичките му богатства. Част от тях тя дала зестра на сестра си Ан и тя се омъжила за благородник, който от дълго време бил влюбен в нея, с друга част купила капитански чинове на двамата си братя. Малко от наследството оставила за себе си и се омъжила за един честен и достоен благородник и той й помогнал да забрави ужасните дни, които била прекарала със Синята брада.

,

Информация за текста

© Силвия Колева, превод от френски

Charles Perrault

La Barbe bleue, 1697

Издание:

Шарл Перо. Приказки

Редактор: Мирослава Бенковска

Художник: на корицата Виктор Паунов

Илюстрации: Гюстав Доре

Технически редактор: Стефка Иванова

Коректор: Юлия Шопова

КК „Труд“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15869]

Последна редакция: 2010-04-09 23:30:00