Старият Йорл избухна в ясен, младежки смях. Със спонтанен жест прегърна Мат, после дъщеря си.
От всички страни заприиждаха нарки, потупваха Матю рамото, прегръщаха го и му благодаряха, някои и със сълзи в очите. Самият Мат едва сдържаше щастието си. Не би могъл предварително да каже със сигурност дали планът му ще успее. В него бяха заложени твърде много неведоми неща и нямаше време да се направят точни изчисления.
Онова, което се оказа гибелно за Алкам и хората му, бе приложната физика!
Горещата вода, която дойде от пещерата и потече дълбоко под снежната покривка, разтопи снега при замръзналата почва. От студа водата веднага отново замръзна и образува тънък слой лед между земята и снежния пласт. Снежната покривка върху склона не можеше да се задържи при атаката на воините и накрая се превърна в унищожителна лавина.
Така мечтата на Алкам за велико царство, което щеше да носи неговото име, беше погребана от бушуващите талази сняг и лед, при които не успяха да оцелеят нито военачалникът, нито неговите главорези.
Приближи се Сам и благодари на Мат с една сърдечна целувка, която Аруула проследи с неудоволствие.
— Ти ни спаси — заяви дъщерята на Йорл. — Затова ще ти бъдем винаги благодарни.
— Хубаво — рече Мат хилейки се. — На първо време ще ми е достатъчна и противоотровата.
Сам погледна в земята и се покашля.
— Няма никаква противоотрова — заяви му тя.
— Какво? — Мат ококори очи.
— Нямаш нужда от противоотрова — каза младата жена и го погледна със смесица от чувство за вина и широко ухилване. Трънът не съдържаше отрова. Беше само…
— …лъжлив трик — нарече Мат на родния си език нещата с истинските им имена и в следващия момент избухна в оглушителен смях, към който се присъединиха Сам, Аруула и всички други.
Почти две седмици Мат и Аруула останаха при нарките, за да си отдъхнат от умората на миналите дни.
Планинците отгатваха по погледа им всяко тяхно желание. Когато Мат помоли Йорл за необходимото, за да си направи летателен апарат, с който той и Аруула можеха да напуснат планините, старейшината дори заповяда да съборят една от хижите в селото, за да предоставят на Мат животински кожи и дървен материал, от които имаше нужда за осъществяване на проекта си.
Пред изумените погледи на жителите на селото Мат се зае да конструира делтаплан по начина, по който в неговото време летяха любителите пилоти. Като летец той разбираше достатъчно от аеро- и термодинамика, за да може да измайстори годен, товароносим летателен апарат и всъщност след няколко опита успя да нахвърли на чертеж един делтаплан за който вярваше, че безопасно може да свали двама души де долината.
В деня, когато се сбогуваха, цялото село беше на крака.
Йорг държа кратка прощална реч, в която с прекалено възторжени думи още веднъж благодари на Мат за помощта му. Поднесе му огърлицата си, която беше направена от нокът на нарка-то, и която, затапена с восък, съдържаше малко от фосфоресциращата вода. С умилително-патетични слова даде на Мат почетната титла „Нарка-нето“ — новият закрилник на нарките.
Тогава дойде редът на Сам.
На красивото й лице се четеше нескривана тъга. Съжаляваше, че Маддракс щеше да напусне селото, винаги се бе надявала тайно, че героят от своя страна щеше да я избере за жена.
Сега трябваше да се задоволи само с още една целувка на раздяла — и да му поднесе цвете.
— Ледена роза — обясни тя тъжно. — Цъфти и през зимата.
— Благодаря — каза Мат и сложи подаръците в раницата си.
— Ще дойде ли Маддракс пак някога на гости на нарките?
Мат погледна нагоре към небето, което, сияйно и безкрайно се простираше над планините.
— Кой знае? — рече. — Може би… някога.
— При нашите огньове винаги ще има място за вас — увери ги Йорл.
— Благодаря — каза Мат.
Тогава се обърна, затегна себе си и Аруула с ремъците. Варварката измърмори недоволно и удостои делтаплана със скептичен поглед.
— И ти вярваш, че с това нещо ще можем да летим?
— Съвсем сигурен съм — отвърна Мат с намигване. — Аруула трябва мене доверява…
Заеха местата си под делтаплана, който стоеше готов на склона. От сурови талпи Мат беше издигнал нещо като ски-шанца, щом като веднъж се озовяха на нея, връщане назад нямаше…
Закачи ремъците за щангите. Аруула, която висеше пред него като малко герулче върху гърдите на майка си, тихо изруга. Варварката съвсем открито заявяваше, че този начин на летене въобще не й е по сърце. Предпочиташе гигантските скакалци и ненормално мутиралите огромни мравки…
— Сбогом! — извика Мат и махна на нарките с ръка на прощаване. Тогава двамата с Аруула заеха стартова позиция и изчакаха следващия удобен пристъп на вятъра.
— Сега! — извика Мат и той и спътницата му се затичаха се с делтаплана надолу по склона, към пропастта и се стрелнаха в студения утринен въздух.
Аруула, която здраво бе затворила очите си, нададе пронизителен писък, когато загуби почва под краката си и я задържаха единствено коланите.
— Не се страхувай! — успокои я Мат, чиито две ръце бяха върху командния трапецовиден лост и управляваше сигурно планера.
— Не се страхувам! — отвърна му обидено тя. — Аруула никога не се бои…
Мат направи лек завой, мина покрай хълма, на който стояха нарките и им махаха с ръце.
Тогава накара планера да опише по-остър завой и се спусна като хищна птица надолу, срещу далечната долина.
— Меердуу! — извика високо Аруула, но вятърът отнесе вика й.
Информация за текста
© 2001 Майкъл Периш
© 2004 Тончо Стаменов, превод от немски
Michael J. Parrish
In der wei?en Holle, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация
Роналд Хан, Майкъл Периш
Децата на кометата — част 1
Издателство „Литера Прима“, София, 2004
Немска. Първо издание
Преводач: Тончо Стаменов
Редактор: Марин Найденов
Формат 60/84/16. Печатни коли 12
ISBN 954-738-111-3
MADDRAX — Die Kinder des Kometen
Verlagsgruppe Lubbe GmbH & Co. KG, 2001
