Пурите

слязъл да се поразтъпче и видял, крайно вдясно, на три метра напред, стъклена будка, но затворена. На витрината — камара с кутии пури, дори едната била рекламно разпечатана и пурите кротко и ветрилообразно се реели между кондоми и близалки… Да съм избързал, че можело и други да са ги видели…

Досещате се, че не дочаках до сутринта. Сто и петдесетте километра не ги усетих. Усетих ги на връщане. Пурите се оказаха турски шоколадови дъвки.

И много други подобни — от този ми период са огромната колекция лули и пакетите със световни марки ароматизиран тютюн — но не е същото…

Нали си имаме работа с Холивуд, все нещо сме научили от там, а именно — трябва да има хепи енд!

Хепито дойде от съвсем неочаквано място: имаме си приятел гинеколог. Той пък си имаше една клиентка. Тя, от своя страна, си имаше съпруг — не кой да е, а главният отговарящ за пурите на държавно ниво… Системата заработила безотказно: Брък — пура! Пак брък — пак пура! Голямо бъркане ще да е било! Снабдява ни човекът на държавно ниво. Особено с филипинските „Алахамбра“. В момента такава дими насред интелигентната Ни физиономия…

Един момент — какво става?! Хората млъкват, разделят се на две половини и ни гледат. Едните под вежди. От другата половина се отделя една чаровница, приближава ни и като в ирисова диагностика ме пробожда с топъл взор. Алтово повелява:

— Господине, моля Ви, продължете да пушите пурата — да замирише най-после на истински мъж в тази стерилна екологична среда…

Март 1995 г.

,

Информация за текста

© 1995 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11036]

Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00