До Несебър и назад

едновременно снимали, ближели сладолед, наливали се с бира и купували кич. Играещо и свирещо на гайда дядо, възпламенявало любов към родния фолклор в сърцата на трътлестите туристки.

В седемнадесет нула нула отплували обратно, през Слънчев бряг.

— Бях подготвен за размаха на строителството, но това което е — поразява! Един плътно застроен град, с огромни хотели, прилепени един до друг, без изглед и въздух. Ако се протегнеш от балкона, можеш да потупаш нежно по дупето съседката в отсрещния хотел. Микроскопични тревни площи, асфалт и смазващо много бетон — половината хотели са откровено грозни, кичьозни и претенциозни. За Бога, братовчед, не почивай в Слънчев бряг! — ми изчука интернетно Неделчо П. от Разград, в двадесет и два нула нула, току що завърнал се уморен, прашясъл, жаден, но обогатен духовно от силата на магнитните аномалии!

— Тюх, жалко! — рекох на булката. — Тъкмо разпродадох акциите си в швейцарските банки, колекцията си от Ролс-Ройси и парцелите и хотелите в Монако, за да изкараме поне десетина дни в Слънчев бряг и ето на — братовчеда вика — да не ходим, за Бога, да почиваме там. Ами щом казва — няма да ходим. Тази година е осмата, откак не сме почивали; все по такива причини.

,

Информация за текста

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13464]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00