- 1
Велимир Петров
Дофторска рейтинга
Това — Рейтингите, Драги Читателю, сякаш си нямат по-важни бърканици в медийното пространство, ами току скачат нагоре-надолу като „Кой не скача е червен!“ или „Бюлетин об уровни реки Дуная, в сантиметрах!“. Може и като курса на долара при някой катаклизъм. Уж всичко е нормално, конкретният рейтинг си пълнее и хубавее с времето, всички му ръкопляскат и го потупват тук-таме нежно и… изведнъж някое камъче преобърне колата; хързул-пързул няма рейтинг, няма дявол. Само дето е бил паркиран, зее непоръбена дупка. Ще Ви кажа направо кой, защо и прочие — случаят е сейфан и е на разположение в Интернет, от хроникьора на болницата под името: „Падение Рейтингата на Дофтора в средите на сиганско- ромската общност“. Сериозна работа! Как се стигна до там ли?
Д-р Емо М, потомствен хирург, чоплеше животоспасяващо нечии карантии в
Току под рампата се виеше многолюдна тумба от цигани и роми, като така се бяха омешали, че не се разбираше кои са циганите, кои ромите. Предвождаше ги небезизвестната кукуана Тудорица Цицореску — влашко джипси, в пъстра фустанела и ресничести ръкави. Ходеше боса, като английската танцьорка Айседора Дънкан, но прасците и бяха по-секси и бухнали, а устата и — 50% чисто злато, не спираха да мелят. Кукуана на влашки ще рече — пищна, властна и многоуважаема госпожа или госпожица, не е уточнено, така, че — самоцензурирайте се, ако речете да изтърсите някоя забележка — спрягаха я нещо като трибун.
Кукуана избута напред омърхолевен, зацапан и забърсан със сополив ръкав, десетина годишен представител от бодрата смяна на етноса.
— Е’гу на, Дофторе! Виж му ухото!
— Как да го видя, като го няма… къде е?
— Ут’апа го магарето… на село.
— Трябваше да го донесете да го пришия; можеше да се прихване.
— А’де! Ама — на! Ся ко шъ прайм? К’ва шъй пруцидурата?
— Нищо; раната е запекла правилно, самодезинфикцирала се е. Ще мазнем малко нещо, марля и да върви да играе. Ако нещо се подсърди, да го види фелдшера ви. Айде, със здраве…
Временно умълчалата се тумба дигна децибелите и се изниза.
— Вър’му го дай, на! — разви от мазна хартишка нещо като сушенка за ошав. — Е’го на ухото, Дофторе, да го пришиеш как си знаш, нъл’ тъй каза.
— Късно! До няколко часа часа — може… защо е в такъв вид?
— Дет’ го тъпкало магарето, кокошки го кълвали, кучета го припикавали…
— Айде прибирайте се и за друг път да знаете! До няколко часа часа! И пак не се знае!
Реакцията беше непредвидима. Кукуана Тудорица Цицореско, като в ролята на Азучена, от Трубадур на Верди, излезе на аванссцената. Гърлото и отвори до край всичките си клапи, дросели и иерихонски тръби:
— Как тъй да прибира на него! Няма дуругото път! Ората сарца пришиват, тоа некадърен дофтор ино кьорцаво ухо нимое! Защо плаща на него данъци, ток и уда! Долу дофтората! Долу правителството! Долу здравната манистер! Да уапят негофту ухо, ша види тогива! Долу рейтингата на дофтора!
Тумбата пощуря; завика, закрещя едновременно на разни цигано-ромски наречия, сякаш ги колеха. В калабалъка и орталъка „Дофторската рейтинга“ се отлюспи от пиедистала си, клюмна встрани и се сгромоляса в нозете на етноса.
За хроникьора на болницата: Велимир Петров
Информация за текста
© 2009 Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13936]
Последна редакция: 2009-10-11 19:41:40
- 1