- 1
- 2
Розовата пантера, освен щатния си екипаж, приютила и Доктор Зорге, но не била разбалансирана, щото Докторът не тежал много в някои отношения. Баба Мецосопрано била видимо доволна. Питомците доказали, че са талантливи, работливи и почти дисциплинирани. Колко му трябва на един Директор на Школа по изкуствата.
— А Фурията с ИФАта? — запитах строго. — къде я забрави?
— Още събира по обратния път хонорарите в натура! — Сприхаво гракна кореспондентката ми Никулина. — Което не й пречи да програмира следващи изяви на международни сцени. — Пресегна се от рамото ми и внимателно изчука по клавиатурата, без нито една грешка и нежно:
— Толкова по Музициращия велопоход! С Пънкара Моцарт ще гнездим… Ррразбиррраш!…
Допълнение: След публикуването на горния материал в пресата, се получиха писма от три школи по изкуствата и две средни музикални училища, като едното със засилено изучаване на шлосерство и леярство. Всички протестираха за изнасянето на неверни данни — например, че камионът им не бил ИФА, а всеки знаел, че е Молотовка — получена от обновяването на Държавен резерв, където работи бащата на закъсал бъдещ… Букерини… или нещо такова.
Също така, да не сме били толкова злъчни, нямало да се отметнат — щяло да има подобно мероприятие… Другата невярна данна (така е записано), е — не се казва Фурията, а Лъвицата Елза и води клас по ударни инструменти, с втора специалност — кеч ес кеч кен! Непочтенно било, че сме разменили някои имена… И, че нищо не е ставало в сеното…
Информация за текста
© Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11617]
Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00
- 1
- 2