свой кръщелник. А как щяха да реагират неговите трима сина на такъв словесен бой? Сантино щеше да се начумери и да се държи зле седмица след това. Фредо щеше да се уплаши. Майкъл щеше да му се усмихне студено и да напусне къщата, без да се мерне там месеци наред. А Джони, о, какво чудесно момче беше той! Вече се усмихваше и събираше сили, разбрал намеренията на своя кръстник.
Дон Корлеоне продължи:
— Отнел си жената на шефа си — човек, по-силен от теб, а после се оплакваш, че не иска да ти помогне. Каква глупост.
Напусна семейството си, остави децата си без баща, за да се ожениш за една курва и после хленчиш, защото не те приемат обратно с отворени обятия. Курвата не удряш в лицето, защото снима филм, а после се чудиш, че ти се присмива. Живял си като глупак и си стигнал до глупашки край.
Дон Корлеоне спря, след което попита със спокоен глас:
— Ще се вслушаш ли този път в съвета ми?
Джони Фонтейн сви рамене:
— Не мога пак да се оженя за Джини, не мога при условията, които тя поставя. Аз трябва да играя на комар, трябва да пия, трябва да излизам с приятели. След мене тичаха красиви жени и аз не можех да им откажа. А после, когато се връщах при Джини, се чувствувах мръсник. О, Исусе, не мога да преживея всичко това отново.
Много рядко дон Корлеоне показваше раздразнението си.
— Не съм ти казал да се жениш отново. Прави каквото искаш. Хубаво е, че искаш да си баща на децата си. Мъж, който не е баща на децата си, никога не може да бъде истински мъж. Но тогава ще трябва да накараш майка им да те приеме. Кой казва, че не можеш да ги виждаш всеки ден? Че не можеш да живееш в същата къща? Че не можеш да живееш така, както искаш ти?
Джони Фонтейн се засмя:
— Кръстник, не всички жени са като старите италиански съпруги. Джини не би се съгласила.
Сега дон Корлеоне каза с подигравателен тон:
— Защото си постъпил като лигльо. Дал си й повече, отколкото е определил съдът. Не си ударил другата в лицето, защото снимала филм. Позволяваш на жените да диктуват действията ти, а те не могат да се оправят в този свят, въпреки че сигурно те ще бъдат светците на небето, а ние, мъжете, ще горим в ада. Наблюдавал съм те през всичките тези години. — Гласът на дон Корлеоне стана искрен. — Ти беше добър кръщелник, уважаваше ме. Но какво ще кажеш за другите си стари приятели? Една година се движиш с един, на следващата — с друг. Онова италианско момче, което беше толкова смешно във филмите, има лош късмет и ти никога вече не го погледна, защото беше по-известен от него. А твоя стар, стар приятел, с когото ходеше на училище и който ти беше партньор в пеенето? Нино. Той пие прекалено много от разочарование, но никога не се оплаква. Работи здраво, превозва чакъл с камиона и пее за няколко долара през почивните си дни. Никога не говори против теб. Не можеш ли поне малко да му помогнеш? Защо не? Той пее добре.
Джони Фонтейн каза търпеливо, но с досада:
— Кръстник, той просто не е достатъчно талантлив. Нино може да пее, но не е изпълнител от висока класа.
Дон Корлеоне почти притвори очи, после каза:
— А ти, кръщелнико, сега ти нямаш достатъчно талант. Да ти намеря ли работа да караш камион като Нино? — След като Джони не отговори, дон Корлеоне продължи: — Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството. Никога не забравяй това. Ако се беше обградил със стена от приятели, днес нямаше да ме молиш за помощ. А сега ми кажи защо не можеш да пееш? В градината пя добре. Толкова добре, колкото и Нино.
Хейгън и Джони се усмихнаха на тази деликатна нападка. Сега бе ред на Джони да бъде снизходително търпелив.
— Гласът ми е слаб. Ако изпея една-две песни, после с часове, дори с дни не мога да пея. Не мога да издържам репетициите, нито снимките. Гласът ми е слаб. Имам някакво заболяване.
— И така, имаш неприятности с жените. Гласът ти не е в ред. Разкажи ми сега за неприятностите, които имаш с този дърт холивудски туз, който не ти дава да работиш.
С този въпрос Дон Корлеоне се залавяше вече за работа.
— Той е по-важен от останалите дърти тузове — каза Джони. — Той е собственик на студиото. Съветник е на президента по въпросите на военната кинопропаганда. Точно преди месец купи правата за снимане на филм по най-големия роман на годината. Бестселър. А главният герой е точно човек като мен. Няма да е необходимо дори да се превъплъщавам в друг, а само да играя самия себе си. Не се иска даже да пея. Възможно е също да спечеля наградата на Академията. Всички знаят, че ролята е само за мен и че тя ще ме направи отново голям. Като актьор. Но това копеле Джак Уолц си отмъщава и няма да ми я даде. Предложих му да играя без пари, срещу минимално заплащане, но той пак отказа. Изпрати да ми кажат, че ако отида и целуна задника му в студиото, може и да си помисли.
Дон Корлеоне отмина тази глупост, присъща на хората на чувствата, с махване на ръка. Деловите хора винаги можеха да се разберат по проблеми, възникнали помежду им. Той потупа кръщелника си по рамото.
— Ти си обезкуражен. Мислиш си, че никой не се интересува от теб. И много си отслабнал. Изглежда, доста пиеш, а? Не спиш и взимаш хапчета. — Той поклати неодобрително глава. — Сега искам да изпълняваш заповедите ми — заяви дон Корлеоне. — Искам да останеш в моя дом един месец. Искам да се храниш добре, да почиваш и да спиш. Искам да си с мен — обичам компанията ти и може би ще научиш от кръстника си нещо за света, което би ти помогнало дори във великия Холивуд. Но никакво пеене, никакво пиене и никакви жени. В края на месеца може да се върнеш в Холивуд и този дъртак, тази важна птица ще ти даде ролята, която искаш. Така добре ли е?
Джони Фонтейн не можеше напълно да повярва, че дон Корлеоне разполага с толкова власт. Но кръстникът му никога не бе казвал, че нещо може да бъде направено, без то да стане.
— Този човек е личен приятел на Едгар Хувър — каза Джони. — Не може дори да му повишиш глас.
— Той е бизнесмен — любезно каза Дон Корлеоне. — Ще му направя предложение, което няма да може да отхвърли.
— Вече е много късно — каза Джони. — Всички договори са подписани и снимките започват след една седмица. Абсолютно невъзможно е.
Дон Корлеоне отвърна:
— Иди, иди на празненството. Приятелите ти те чакат. Остави всичко на мен. — Той избута Джони Фонтейн от стаята.
Хейгън седеше на бюрото и си вземаше бележки. Дон Корлеоне пое дълбоко въздух, въздъхна и попита:
— Има ли още нещо?
— Не може повече да отлагаме срещата със Солоцо. Ще трябва да го приемете тази седмица. — Хейгън държеше писалката си върху календара.
Дон Корлеоне сви рамене:
— Сега вече сватбата мина и може да насрочиш срещата за когато пожелаеш.
За Хейгън този отговор значеше две неща. Най-важното, че отговорът, даден на Върджил Солоцо, ще бъде „не“. И второ, че дон Корлеоне, който бе отказал да отговори преди сватбата на дъщеря си, очаква неговото „не“ да им създаде неприятности.
Той попита предпазливо:
— Да наредя ли на Клеменза да изпрати няколко души да живеят в къщата?
Дон Корлеоне отговори нетърпеливо:
— Защо? Не отговорих преди сватбата, защото на голям ден като този не бива да има облаци дори в далечината. Освен това трябваше предварително да зная за какво иска да разговаряме. Сега вече зная. Това, което ще предложи, е нечестно.
Хейгън попита:
— Значи ще откажете? — Когато дон Корлеоне кимна, Хейгън каза: — Мисля, че преди да дадете отговора си, това трябва да се обсъди от всички, от цялото семейство.
