малкия си син изпратил.
Млъкнало петлето с чест.
Нямало отново вест!
Осем дни се извървели;
хоратя под страх живели.
Петльо пак крещи така.
Царят пак събрал войска
и самин повел войската
без надежда във душата.
И войниците вървят
Ден и нощ по труден път.
Ни стрелба, ни вражи сили
Нито гробищни могили
Цар Дадон в степта видял.
„Що за чудо?“ — той мълвял.
Вече осми ден минава.
Царят зърнал чак тогава
сред високи планини
свилен шатър в светлини.
Тих бил шатърът чудесен;
а лежала в проход тесен
разгромената войска.
И видял в дола сега
царят кървава картина —
свидните си двама сина;
те без шлем, с пробита гръд
мъртви двамата лежат,
меч един във друг забили.
Кон до коня жално цвили,
по ливадите върви
посред кървави треви…
„Ох, соколи, рожби мили! —
царят заридал без сили. —
Ох, тежко ми в самота…
И за мен дойде смъртта.“
Всички за Дадон скърбели,
планините в стон ехтели…
А пък шатърът надлъж
се разтворил изведнъж…
Появила се девица —
Шамаханската царица,
прелестна като зора,
царя поздравила тя.
Като пред зората птица
царят млъкнал и в очите
гледал я минута, две;
своите мъртви синове
той забравил. Тя го взела
за ръка и го въвела
в своя шатър, и сама
пир му дала у дома.
На трапезата от злато
нагостила го богато;
в своя приказен палат
сложила го на креват.
Цяла седмица минава,
Царят й се покорява,
омагьосан и пленен,
той пирува нощ и ден.
Най-подир с войска без слава
в път обратен заминава,
заминава за дома
царят с царската мома.
Що видяла, не видяла —
всичко злобата мълвяла.
А пред царския палат
шумно ги посрещнал свят —
гледал младата царица
в хубавата колесница.
Царят всички поздравил…
Сред тълпата той открил
в сарацинската капела,
като лебед с власи бели,
оня, стария мъдрец.
„О, здравей ти, мой отец! —
рекъл царят, цял в сияния. —
Казвай своите желания!“
„Царю — казал несмутим оня, —
да се наплатим.
Ти за моята услуга,
помниш, обеща без друго,
че веднага би ми дал
всичко, що бих пожелал.
Искам твоята девица,
Шамаханската царица…“
Царят кипнал изумен:
„Що желаеш ти от мен?
Бяс ли някакъв те хвана?
Ум ли в тебе не остана?
Ти съвсем си изкуфял.
Вярно, че съм обещал.
но за всичко мярка има!
Що ти трябва тя, кажи ми?
Стига! Знаеш кой съм аз?
Искай, ще ти дам завчас
злато или чин болярски,
или кон с конюшни царски,
