бягат, плискат се и страшно вият
Дядото си рибката повикал,
тя изплувала и пак го пита:
„Какво ти е нужно още, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке!
Що да сторя с тази лоша баба?
Вече не желай да е царица,
иска да е морска господарка;
иска да живее сред морето,
та да може тука, златна рибке,
да й бъдеш лично ти слугиня.“
Рибката не казала ни дума,
само плеснала веднъж с опашка
и в дълбокото море се скрила.
Старецът напразно дълго чакал,
пак при бабичката се завърнал.
Що да види? — Старата къщурка,
бабата седи сама на прага,
а пред нея — вехтото корито.
Информация за текста
© 1971 Младен Исаев, превод от руски
Александр Пушкин
Сказка о рыбаке и рыбке, 1833
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши
Под редакцията на Дамян Дамев
Двадесет и втора книга
Александър Сергеевич Пушкин. Приказки
Преведе от руски Младен Исаев
Редактор Надя Трендафилова
Художник Владимир Михаилович Конашевич
Художествен редактор Иван Стоилов
Технически редактор Георги Кожухаров
Коректор Радка Петкова
Руска. Лит. Г. V. Тем. № 2663. Год. 1971
Дадена за набор на 9. XI. 1970 година
Подписана за печат на 23. II. 1971 година
Излязла от печат на 25. X. 1971 година
Поръчка №29. Формат 1/16 84/116.
Печатни коли 8?5. Издателски коли 1?63.
Цена 1,71 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София, 1971
А.С.Пушкин. Сказки
Издательство Москва, 1965
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4644]
Последна редакция: 2007-12-29 23:12:10
