в този случай е по-добре да не се доверявате на сърцето си, то може да ви привлече към някой самовлюбен хленчо, чието поведение може и да прилича до известна степен на поведението на доминанта. При това съществената ценност на индивида с висок ранг, а именно способността да си подреди живота, може и да отсъства. Може и да се случи и така, че вашия избранник да не притежава нито нискоранговите достойнства на верен съпуг, нито високоранговата способност да граби от живота, а само високорангова стиснатост и нищо повече.
• Жените, които са се хванали на въдицата на непорядъчните женкари често разказват примерно следното: „Да, аз разбирам, че той лъже, че във всички негови думи няма и капчица истина, но нищо не мога да направя със себе си, не мога да се променя!“ Това е пример за силнопримативно поведение. Реализирайки инстинктивния брачен ритуал, подсъзнанието не разсъждава самостоятелно и не се интересува от мнението на разсъдъка. Главното за него е поведението да съвпада с шаблона. И щом като съвпада, то и чувството се задейства на пълни обороти! Доверявайки се на своя разсъдък, слабопримативната жена не би се хванала на тази въдица — първобитните качества на партньора могат и да не й подействат.
• Кое лъже по-често — сърцето или разума? Има лъжа и лъжа. Разсъдъкът се основава на знанията, получени в процеса на образованието и възпитанието, а така също и на своя собствен опит, както и на житейския опит на останалите. Ако по една или друга причина разсъдъкът е недостатъчно развит, то той може да ви подведе (по-точно да сбърка) просто поради своята слабост — да не е в състояние да „предвиди“ всички последствия от създалата се ситуация. Ето защо с напредването на възрастта и с натрупването на жизнен опит грешките стават все по-малко. Житейският опит, обаче не може да повлияе върху инстинктивните програми. А сърцето от своя страна не лъже, в този смисъл, че нищо не обещава! А дори и да обещае, то това ще е просто един миг на блаженство. Доколкото моногамният брак не е заложен в инстиктите, а участието на високоранговите при възпитанието на малките деца също не е предвидено, то… е много лесно да си представим какво ще стане от тук нататък.
• От всичко това съвсем не следва, че ви съветвам да страните от високоранговите и да предпочитате нискоранговите. Не е задължително, нискоранговият да е културен и порядъчен. Измежду тях има и достатъчно отвратителни хора, особено на най-ниските стъпала на йерархическата стълбица и обратно — не всеки доминант е простак. Напротив, аз ви препоръчвам да не обръщате внимание на ранга! В смисъл, да не попадате под хипнотичното въздействие на високия ранг, което би блокирало възприемането на обективните достойнства и недостатъци на вашия избранник. А присъстващия в изложението известен аккцент в полза на нискоранговите би трябвало да компенсира доминиращата навсякъде възхвала на високоранговите. Ако изобщо трябва да ви препоръчвам някого, то това са нископримативните, независимо от техния ранг. Друг е въпросът, че тях сърцето не може да ги разбере. Тържеството на разума е възможно само при наличието на съответния генетичен материал…
Разбира се, високоранговите нямат само недостатъци. Измежду тях има и достатъчно надеждни спонсори и ако ви провърви и рангът му е истински, то с него вие ще сте материално осигурени. Само, че високоранговият почти винаги е егоист и материалните блага, които той получава могат да се ползват не от вас или не само от вас. Пък и той винаги все с някой трябва да дели. Още повече, че умението му да се устройва в живота може да ви изиграе лоша шега — той добре да си подреди живота именно за ваша сметка…
21. За доблестта и унижението
Както вече споменахме, броят на съвокупленията е най-яркия количествен критерии за ранга, при което самката обикновено допуска високоранговия самец, признавайки по този начин своя по-нисък ранг. Ето защо съгласието за сексуален акт е един от най-явните знаци за признаване на своята подчиненост. Ето защо и разговорите за секс сред мъжете често имат характер на самохвалство и на презрение към жените, а сред поручиците и не само разговорите. Съставната част на псувните „Да те …а“ има за цел именно прякото унижаване на събеседника. Въпреки, че какво толкова унизително може да има в един естествен физиологичен акт? За своеобразна доблест се счита стремежът да унизиш другите, защото колкото и тъжно да е, унижаването на околните е един от най-широко разпространените начини да повисиш своя собствен ранг. Особено ако става въпрос за половия партньор. Жените, естествено се обиждат, когато ги унижават, но я се опитайте да отнемете на тази силнопримативна жена унижаващият я мъж. Само през трупа й!
По същата тази причина са презирани и мъжете, които онанират. Женският онанизъм, който е малко по-малко практикуван, отколкото мъжкия не е обект на такова презрение. Логиката е същата: мастурбираш — значи нямаш жени — нискоранговите нямат жени…
Накратко:
• Срамът, унизителността и потайността, забулващи сексуалните отношения между хората се дължат на тясната взаимовръзка на тези отношения с йерархическите. При което мъжете най-често премълчават своите сексуални неуспехи, тъй като това е признак за нисък ранг в йерархията.
• Причината за потайността при жените датира от времената на стадния промискуитет, когато „спонсорът“ не е трябвало да знае колко са другите като него.
Етологично продължение
22. За оптическите измами и наблюдателната селекция
Какво търсиш? — Изгубих си ключовете.
И къде ги изгуби? — Ей там.
А защо ги търсиш тук? — Тук е по светло!
Общественото съзнание е пълно с предрасъдъци. Особено в тази област. Например, жените са уверени, че мъжете си намират жени много по-лесно, отколкото те — мъж, въпреки, че социологическите изследвания доказват обратното. Голяма част от жените са убедени, че мъжът избира жената, въпреки, че на практика винаги е обратното. За да си изясним механизмът на възникване на подобни илюзии, нека си представим следната окрупнена за нагледност картина:
В едно селище живеят 100 мъже и също толкова жени. От тези сто мъже петима са отявлени женкари, които сменят жените си средно по веднъж месечно. Останалите си стоят в къщи и почти не си подават носа навън. След известно време всички женкари ще са посетили всички жени в селището, а останалите — не повече от една. Тогава жените ще си разказват помежду си горе-долу следното: аз имах 6 мъже, но петимата от тях бяха едни такива… Те, разбира се, ще направят погрешното заключение за това , че 5/6 от всички мъже са мръсници, лъжци, шмекери и т.н. и т.н.
Описаната наблюдателна селекция е обективна, т.е. същите изводи би направил дори и безпристрастен компютър. Плюс това, тук оказва влияние и субективна селекция, която се дължи на особеността на човешката памет да помни най-добре емоционално значимите събития. Тези петимата ще бъдат помнени дълго време и от всички жени, тъй като са предизвикали ярки емоции. Като резултат единствения що-годе порядъчен мъж от тези 6, може дори и да бъде забравен.
