центъра. Когато минавам край кабинета на Клайсерман, запътен към моя апартамент, струва ми се, че чувам някакъв глас.
Да, това е гласът на Клайсерман. Мисля, че говори по видеофона с някого, чийто глас не мога да чуя. Знам, че не бива да правя това, но се спирам пред вратата на кабинета да подслушвам.
— …много ярко изразена човешка индивидуалност. От тази гледна точка, страхувам се, че опитът е безуспешен, Клаус. Може би аз съм виновен, не трябваше да му позволявам да излиза толкова често. Знаеш ли какво мисля? Че направо се е влюбил!
Пауза, после чувам отново гласа на Клайсерман:
— В това няма нищо смешно, Клаус. Открих момичето.
Изглежда, че живее тук наблизо. Естествено, свързах се веднага с Гражданския комитет и накарах да я изселят под някакъв предлог. Но едно е сигурно: при следващите екземпляри трябва да направим съществени изменения.
Чувствувам, че в мен се надига и пламва гняв. Възможно ли е един робот да се гневи?
Разтварям широко вратата.
Клайсерман се обръща изведнъж и протяга ръка да изгаси видеофона.
— Какво правиш тук? — пита ме той, но гласът му е неуверен.
— Не е твоя работа — отвръщам аз. Никога не бих повярвал, че мога да говоря така на моя конструктор. — Къде е Алис?
Той се прави, че не чува въпроса ми.
— Има предварителна заявка от „Транс-Муун Карго Сървиз“. Нуждаят се от персонал.
— Това не ме интересува — заявявам аз. — Къде е Алис?
— Твоето обучение може да се смята за завършено — продължава Клайсерман. — Ще заминеш още тази вечер.
— Грешиш, Клайсерман — казвам бавно. — Аз няма да замина.
Гледа ме с ненавист.
— Слушай ме добре, А-1. Ти си робот и знаеш това. Същество от пластмаса и метал. Една машина, машина без душа, машина, създадена да изпълнява задачи!
— Аз няма да замина! — викам, треперещ от гняв. — Не съм парче инертен метал. Аз живея, мисля, действувам.
— Ти си машина! Клайсерман позеленява от яд.
— Ти си копие, карикатура на човек! Ти си роден, за да се подчиняваш, А-1. Ти…
Той прекъсва думите си и се ококорва. Ръката ми се спусна върху него — не знаех, че съм имал толкова сила! Няколко секунди ме гледа глупаво, после се свлича на пода като парцал.
Не знам дали е жив, или мъртъв и не искам да проверявам, защото тъкмо в този момент една светкавична мисъл озарява мозъка ми.
Безброй дребни съмнения, безброй дребни признаци се свързват, за да образуват в паметта ми ужасяваща мозайка. Припомням си за миг целия мой кратък живот от момента на създаването ми.
Създаване? Или програмиране?
Изпаднал в трескаво отчаяние, вземам един дебел нож за разрязване на книги от писалището на Клайсерман и след като го забивам в дланта си, усещайки силна болка — БОЛКА! — гледам с широко отворени очи кръвта, моята кръв, ИСТИНСКА кръв, която блика от раната и капе по дебелия килим.
Защо, ЗАЩО постъпиха с мене така?
Информация за текста
© Пиеро Проспери
© 1980 Божан Христов, превод от италиански
Сканиране: Xesiona, 2008
Разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Онирофилм. Сборник фантастични разкази
Книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1980
Италианска, I издание
Превод Божан Христов
Редактор Светозар Златаров
Водещ редактор Гергана Калчева
Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Илюстрация на корицата Текла Алексиева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Паунка Камбурова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10559]
Последна редакция: 2009-02-28 18:00:00
