Тайният кодекс

Тя погледна безпомощно, когато Хаузър се прицели. Усмихваше се. Изглеждаше като човек, който се наслаждава на себе си.

79.

Том гледаше как Хаузър се приближава по моста с арогантна триумфална усмивка върху лицето. Той спря на стотина крачки от тях и обърна дулото на оръжието си срещу Том.

— Хвърли раницата пред краката си.

Том я свали внимателно от раменете си, но вместо да я пусне долу, я протегна над пропастта.

— Кодексът е вътре.

Хаузър изстреля един куршум, който откъсна парче бамбук от парапета на по-малко от крачка от Том.

— Остави я долу!

Том не помръдна. Продължаваше да държи безценната книга над пропастта.

— Ако ме застреляш, това излита…

Настъпи тишина. Хаузър насочи дулото към Бродбент.

— Добре. Остави я или баща ти ще умре. Последно предупреждение.

— Нека да ме убие — прогърмя Бродбент.

— А след баща ти следват двамата ти братя. Не бъди глупав, остави това нещо долу.

След кратко колебание Том пусна раницата пред себе си. Нямаше избор.

— Сега мачетето.

Том го извади от ножницата и го пусна.

— Добре, добре — каза Хаузър и лицето му се отпусна. Той се обърна към баща им. — Е, Макс. Срещаме се отново.

Старецът вдигна глава и произнесе:

— Твоята разправия е с мен. Остави момчетата да си отидат.

Усмивката върху лицето на Хаузър стана ледена:

— О, напротив, струва ми се, че ще имаш удоволствието да ги видиш как умират първи.

Бродбент трепна. Том го стисна по-здраво. Мостът се разлюля леко, студената мъгла се вдигна нагоре. Борабей пристъпи напред, но спря до Филип.

— Е, кой ще е първи? Индианецът? Не, ще го оставим за по-късно. Ще караме по старшинство. Филип? Отдръпни се от другите, иначе няма да мога да те убия отведнъж.

След кратко колебание Филип направи крачка встрани. Върнън се протегна към него, хвана го за ръката и се опита да го върне обратно. Той се освободи и направи нова крачка встрани.

— Ще гориш в ада, Хаузър — изгърмя гласът на Бродбент.

Хаузър се усмихна доволно и вдигна дулото. Том отклони поглед.

80.

Но изстрел не последва. Вниманието на Хаузър се бе отклонило към нещо, което се намираше зад тях. Том се обърна и видя, че към тях се носи нещо черно: някакво животно подскачаше по едно от въжетата на моста, маймунка, която тичаше с вдигната нагоре опашка. Рошавия Неудачник.

С радостен писък маймунчето се озова в ръцете на Том и той видя, че то притиска към коремчето си някаква кутия, голяма почти колкото него. Беше алуминиевата бутилка с бяла газ за печки от багажа им. Отгоре се виждаха няколко надраскани думи:

МОГА ДА УБИЯ ТОЗИ С.

Том се запита какво, по дявалите, означава това, какво беше имала на ум Сали.

Хаузър вдигна оръжието си:

— Добре, останете всички по местата си. Никой да не мърда. А сега ми покажете какво ви донесе маймуната. Бавно!

Том изведнъж схвана плана на Сали. Той отвърза кутията.

— Дръж това с изпънати напред ръце. Покажи ми го!

Том протегна ръка:

— Това е бутилка бяла газ.

— Обърни я от другата страна.

Том произнесе бавно:

— Има снайперист на наша страна, който държи на мушка тази бутилка, докато говорим. Както много добре знаеш, бялата газ е запалима.

По лицето на Хаузър не проличаха никакви следи от емоция. Той само вдигна оръжието.

— Хаузър, ако стреляш по това нещо, мостът ще пламне. И ще отреже връщането ти. Ще останеш в капана на Белия град завинаги.

Изминаха десет напрегнати секунди, след което Хаузър заговори:

— Ако мостът се запали, вие също ще умрете.

— Ние така или иначе ще умрем.

Хаузър присви очи:

— Това е блъф.

Том не отговори. Секундите се нижеха. Лицето на Хаузър не изразяваше нищо.

— Хаузър, тя може да изстреля куршум в теб.

В момента, в който той надигаше оръжието, един куршум се заби в бамбуковата повърхност на моста, на две крачки от ботушите на Хаузър, изпращайки ситни тресчици във всички посоки. Звукът дойде миг по- късно, носейки се през бездната.

Хаузър свали дулото.

— Уверихме се, че не става въпрос за блъф, така че кажи на войниците си да ни пуснат да минем.

— И? — вдигна вежди Хаузър.

— Можеш да имаш моста, гробницата и Кодекса. Ние всички искаме просто живота си.

Хаузър отново надигна дулото:

— Моите поздравления! — каза той.

Том с бавно движение взе кутията и я завърза около основното въже.

— Кажи на хората си да ни пуснат да минем. А ти остани там, където си. Ако нещо ни се случи, нашият снайперист ще простреля кутията и скъпоценният ти мост ще се запали, а с него и ти. Разбра ли?

Хаузър кимна.

— Не чух заповедта, Хаузър.

Хаузър сви ръцете си на фуния:

— Хора! — извика той на испански. — Пуснете ги да минат! И не ги закачайте после. Освобождавам ги!

Последва пауза.

Хаузър се провикна:

— Искам да ми отговорите, че сте разбрали заповедта!

— Si, senor — долетя отговорът.

Бродбент поеха по моста.

81.

Хаузър стоеше по средата на моста и мозъкът му се мъчеше да приеме факта, че един снайперист — няма съмнение, че това бе русокосата жена, която беше дошла с Том Бродбент — го държи на мушка. „Една безполезна ловджийска пушка“, бяха му казали войниците. „Така.“ Беше изпратила куршум в краката му. Мисълта, че сега го държи под око не беше особено приятна. Дори нещо повече.