излезе с малка статия, забутана във вътрешните страници, с обявяването на новосъздадената фондация „Алфонсо Босуас“, некомерсиална организация, която щяла да се занимава с превода и публикацията на маянски Кодекс от IX век, открит в колекцията на Максуел Бродбент. Според президентката на фондацията, доктор Сали Колорадо, Кодексът съдържал лечебни рецепти на маите и би могъл да подпомогне търсенето на нови лекарства. Фондацията е основана от четиримата сина на Максуел Бродбент. Статията отбелязваше, че той е починал внезапно, по време на семейна почивка в Централна Америка.
Това беше всичко. Никъде не се споменаваше за Хаузър, за Белия град, за изгубената гробница, за побъркания Бродбент, който се бил погребал с парите си — нищо!
Скиба усети как цялата тежест на света сякаш се вдигна от раменете му. Бродбент бяха живи. Не бяха убити. Хаузър не бе успял да вземе Кодекса и, по-важното, бе пропуснал да ги убие. Скиба никога нямаше да научи какво се бе случило, пък и бе твърде опасно да разпитва. Единственото, което знаеше, беше че той не е виновен за убийство. Да, беше виновен за ужасни престъпления и имаше много неща да изкупва, но фаталното — отнемането на човешки живот, дори неговия собствен — не беше сред тях.
Имаше и нещо друго. Сега, когато вече нямаше нищо — нито пари, нито позиции, нито репутация — можеше да прогледне отново. Обвивките бяха паднали. Можеше да вижда ясно, сякаш бе отново дете: всички лоши неща, които бе направил, престъпленията, които бе покровителствал, егоизмът и алчността. Можеше да отбележи с перфектна точност спускането на етичната спирала надолу, когато беше направил успешна кариера в бизнеса. Беше толкова лесно да смесиш доброто име с честността, силата с отговорността, подлизурството с лоялността, печалбата — със заслугата. Трябва да си изключително трезвомислещо човешко същество, за да запазиш честността си в такава система.
Скиба се усмихна, вперил поглед в огледалната повърхност на езерото, наблюдавайки как всичко изчезва във вечерната дрезгавина, всичко, за което бе работил, всичко, което някога бе толкова важно за него. Най-накрая и дървената барака щеше да замине и той никога повече нямаше да види това езеро.
Но нямаше значение. Беше умрял и се беше преродил. И сега можеше да започне своя нов живот.
87.
Офицер Джими Мартинес от полицейския участък в Санта Фе се върна в стола си. Току-що бе затворил телефона. Листата на дървото отсреща бяха придобили богат жълт цвят и от планините духаше студен вятър. Той погледна към партньора си, Уилсън.
— Отново имението Бродбент? — попита Уилсън.
Мартинес кимна:
— Да.
— Пустите му богаташи — може ли човек да ги разбере?
Мартинес изсумтя в знак на съгласие.
— Кой мислиш е в действителност онзи образ там? Виждал ли си някога нещо подобно? Татуиран индианец от Централна Америка се разхожда наоколо с костюмите на стареца, пуши с лулата му, язди конете из безкрайното ранчо, командва прислужниците и играе местно конте, настоявайки всички да го наричат „сър“.
— Имението е негово — каза Мартинес. — Проверено е, всичко е легално.
— Сигурно е негово! Въпросът ми е само как е сложил ръка върху него? Това нещо струва двайсет, трийсет милиона. И за да го управлява ще са му нужни по няколко милиона на година. Мислиш ли, че тип като него има такива пари?
Мартинес се усмихна:
— Да-а-а.
— Какво означава това „да-а-а“? Джими, този побъркан тип си е изпилил зъбите. Той е един шибан дивак.
— Не, не е. Той е Бродбент.
— Ти какво, занасяш ли ме? Вярваш, че този индианец, на когото ушите му се влачат по земята, е Бродбент? Стига, Джими, по-добре кажи какво пушиш?
— Той прилича много на тях.
— Срещал ли си ги някога?
— Срещнах двама от синовете. Казвам ти, той е другият син на стареца.
Уилсън го погледна изумено.
— На Бродбент му се носеше славата. Другите синове взели картините, статуите, а той получил къщата и дяволски много пари. Просто е.
—
— Точно. Басирам се, че е забърсал някоя фуста в Централна Америка при някоя от експедициите си.
Уилсън седна отново в стола си, дълбоко впечатлен.
— Един ден ще те направят детектив-лейтенант, знаеш ли го, Джими?
Мартинес кимна сериозно:
— Знам.
Информация за текста
© 2004 Дъглас Престън
© 2005 Диана Райкова, превод от английски
Douglas Preston
The Codex, 2004
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Дъглас Престън. Тайният кодекс
Американска, първо издание
Редактор: Сергей Райков
ИК „Коала“, 2005 г.
ISBN 954-530-104-X
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16850]
Последна редакция: 2010-07-17 17:30:00
1
Будистки манастир. На санскрит означава букв. обиталище, подслон, използван от скитащите монаси през дъждовния сезон. — Б.пр.
2
Конусовидна колиба от пръти, покрита с клечки, рогозки или кожи, използвана за жилище от индианските племена в югозападните части на Северна Америка. — Б.пр.
3
Комисията по ценни книжа, регулатор на фондовата борса. — Б.пр.
