между нашето светилище и двореца на фараона, без да преминавам Нил…
— Ужас!… — прошепна Пентуер.
— Какъв ужас?… Аз открих нещо, от което наистина може да се страхувате… Но за него не говори никому. Знаеш ли, че през месец паофи (юли-август) ще имаме слънчево затъмнение… През деня ще настане нощ… Да пукна от глад, ако съм сбъркал в пресмятанията си дори с една двадесета част от часа…
Пентуер докосна амулета, който носеше на гърдите си, и прочете молитва. После каза:
— Чел съм в свещените книги, че за ужас на хората неведнъж още на обед е настъпвала нощ. Но какво значи това? Не разбирам.
— Виждаш ли пирамидите? — попита внезапно Менес и посочи към пустинята.
— Виждам.
— А сега сложи ръка над очите си… Виждаш ли пирамидите?… Не виждаш. Затъмнението на слънцето е същото нещо: между слънцето и нас се изпречва луната, закрива бащата на светлината и става нощ…
— И това ще се случи у нас? — попита Пентуер.
— През месец паофи. Писах за това на фараона и мислех, че в замяна на това той ще направи някакъв дар на нашето запустяло светилище. Но той прочел писмото, изсмял се и казал на пратеника ми да занесе тая новина на Херхор…
— А Херхор?
— Даде ни тридесет мери ечемик. Тоя човек единствен в Египет уважава мъдростта; но младият фараон е лекомислен.
— Не бъди строг към него, отче — обади се Пентеур. — Рамзес XIII иска да подобри положението на селяните и на занаятчиите, ще им даде всеки седми ден почивка, ще забрани да ги бият без съд, а може би ще им подари земя…
— А аз ти казвам, че той е ветрогон — отвърна раздразнено Менес. — Преди два месеца му изпратих готов проект как да се облекчи работата на селяните и той… пак ми се присмял!… Той е невежа и надменен.
— Ти си с предубеждение относно него, отче… Но кажи ми какъв е твоят проект. Може би ще помогна да се изпълни.
— Проект!… — повтори старецът. — То не е само проект, а нещо готово…
Менес стана от пейката и двамата с Пентуер се отправиха към езерото в градината, на брега на което имаше някакъв навес, отлично затулен с пълзящи растения.
В тая постройка се намираше голямо колело, монтирано на хоризонтална ос, с много ведра по външната му окръжност. Менес влезе вътре в колелото и почна да го движи с крака: колелото се въртеше, а ведрата черпеха вода от езерото и я вливаха в коритото, което се намираше по-високо.
— Интересно! — каза Пентуер.
— А можеш ли да отгатнеш какво може да направи той за египетския народ?
— Не…
— Представи си, че това колело е пет или десет пъти по-голямо и че вътре в него вместо човек се движат няколко чифта волове…
— Да… представям си… — каза Пентуер — но не ми е много ясно.
— А то е толкова просто! — отвърна Менес. — С помощта на това колело волове или коне биха могли да черпят вода от Нил и да я вливат във все по-високоразположени канали… И в такъв случай половин милион хора, които днес работят с ведрата, биха могли да почиват… Сега виждаш, че мъдростта прави повече за човешкото щастие, отколкото фараоните.
Пентуер поклати глава.
— А колко дървен материал ще е потребен за това! — каза той. — Колко волове, колко паша!… Струва ми се, отче, че твоето колело няма да замести седмия ден за почивка.
— Виждам — отговори Менес и повдигна рамене, — че постовете, които си получил, не са ти били от полза. Но при все че си загубил остротата на ума си, от която се възхищавах, ще ти покажа още нещо… Може би някога ще се върнеш към мъдростта и когато аз умра, ще поискаш да работиш за подобряването и разпространяването на моите изобретения.
Двамата се върнаха в пилона. Менес сложи малко гориво под едно медно котле, запали го и скоро водата почна да ври.
От котлето излизаше право нагоре тръба, закрита с тежък камък. Когато в котлето засъска, Менес каза:
— Застани в тая ниша и гледай…
Той завъртя дръжката, прикрепена до тръбата, и в един миг тежкият камък хвръкна във въздуха, а стаята се изпълни с кълба гореща пара…
— Чудо!… — викна Пентуер. Но веднага се успокои и попита:
— А тоя камък с какво ще подобри положението на народа?
— Камъкът — с нищо — отговори, вече загубил търпение, мъдрецът. — Но казвам ти и помни това, че ще дойде време, когато конят и волът ще заместят човешкия труд, а врящата вода ще замести коня и вола.
— Но каква полза ще имат селяните от това? — настояваше Пентуер.
— Горко ми! — извика Менес и се хвана за главата. — Не зная остарял ли си, или оглупял, но селяните са закрили целия свят пред тебе, помрачили са ума ти. Та ако мъдреците мислеха само за селяните, би трябвало да хвърлят книгите и сметките и да станат пастири…
— Всяко нещо трябва да донесе полза — подхвърли боязливо Пентуер.
— Вие, дворцовите хора — каза горчиво Менес, — често си служите с две мерки! Когато финикиец ви донесе рубин или сапфир, не питате каква е ползата от него, но купувате тая скъпоценност и я скътвате в сандъка. Но когато мъдрец дойде при вас с откритие, което би могло да промени образа на света, веднага питате: каква е ползата от него?… Изглежда, страх ви обзема да не би изобретателят да поиска шепа ечемик за донесен от него предмет, значението на който вашият ум не може да схване.
— Сърдиш ли се, отче?… Аз съвсем не исках да те огорча!…
— Не се сърдя, а съжалявам. Преди двадесетина години в това светилище петима работехме върху откриването на нови тайни. Днес останах сам и — о, богове! — не мога да намеря не само приемник, но дори човек, който да ме разбира.
— Аз, отче, сигурно бих останал тук до края на живота си, за да се запозная с твоите божествени замисли — рече Пентуер. — Кажи ми обаче мога ли да се затварям днес в светилище, когато се решава съдбата на държавата и щастието на простия народ и когато моето участие…
— Ще повлияе върху съдбата на държавата и на няколко милиона население?… — прекъсна го саркастично Менес. — О вие, възрастни деца с корони и с огърлици на сановници!… Като можете да гребнете вода от Нил, веднага ви се струва, че сте в състояние да спрете прииждането или спадането на реката. Истина ти казвам, че и овцата не мисли другояче, когато върви след стадото и си въобразява, че го кара пред себе си.
— Но помисли само, учителю. Младият фараон има сърце, пълно с благородство; той иска да даде на народа седмия ден за почивка, справедлив съд и дори земя…
Менес поклати глава.
— Всичко това — каза той — са преходни неща. Младите фараони остаряват, а народът… народът много пъти вече е разполагал със седмия ден за почивка, имал е и земя, а после ги е губел… Ах, само това да се променяше!… От три хиляди години насам колко династии и жреци са се променили в Египет, колко градове и светилища са станали развалини, дори нови пластове земя са се натрупали…
Всичко се променя с изключение на това, че две и две са четири, че триъгълникът е половина от правоъгълника, че луната може да закрие слънцето, а врящата вода да изхвърля камъка във въздуха…
В преходния свят само мъдростта е трайна и неизменна. И горко на тоя, който изоставя вечните неща за преходните, които отминават като облаци! Неговото сърце никога няма да изпита мир, а умът му ще се мята насам-натам като лодка в буря.
— Боговете говорят чрез твоите уста, учителю — отвърна Пентуер, след като помисли, — но само един човек между милиони може да стане съд за тяхната мъдрост… И добре, че е така. Защото какво би било, ако
