Траян Първанов
Бащино време
1 БАЩА МИ — ОБУЩАРЯТ ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШЕН, между сенки на реки и облаци се движи и пред буря с глухи удари на чукче пише по небесните простори своите земни грижи. Щом за миг високо бяла мълния изтръпне, с мириса на колендрото, светлината зримо влиза в ниския дюкян със прашните калъпи, грее в оня сняг до пояс в коледарска зима. А баща ми с чашата небесна щедро плиска и зелена влага кипва в мартенските храсти; и го чувствам в мойто време все по-близко в шепот на лози и пръст невидимо да властва. Все по-ясно той се приближава и до мене, смее се, попийнал, смее се и страшно диша. И ми обяснява свои тайнствени знамения баща ми — моя господ четиридесетгодишен. 2 ЗНАЯ СИГУРНО НЕЙДЕ СЕ СМЕЕ БАЩА МИ. Колко смях досега е пилял и разпръснал? В тоя свят с побелели отдавна акрани днес за него е толкова, толкова късно! Дълга вечер влече и тъче безучастно своя вътък от дъжд и от сняг в полузима; и от влажните облаци с думи безгласни някой вика пак мойто забравено име. И развява косите си гъсти, и стене с млада пролетна сила щастливо земята. И в далечното време баща ми над мене обущарска престилка загрижен размята. Сякаш целия свят в обущарница тясна диша въздуха с мирис на гьон и на кожи. Чукче пее, гърми във ушите ми ясно — та пред път за обувки човек се тревожи! Моя бедност и мое богатство — баща ми… Нейде вътре в дюкяна се труди захласнат и аз тичам — и тежки измъчени длани тук — под моите стъпки по бащински раснат. Раснат в майка ми, в брат ми и внучета шумни с тяхна памет по снимки и кръвна наследа, в тези мои разхвърляни облачни думи, тоя свят, който слънчево сутрин ни гледа. И в човешкото време по пътища пусти мойто бащино време не спи, не почива, а пътува със мене и в моите устни тая пепел от пътя е сладко-горчива. ,
© 1983 Траян Първанов
Форматиране: gpuh, 2008
Издание:
Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения
ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.
Съставителство и редакция: Марин Ботунски
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9606)