- 1
Рената Пакарие
Страшният юнак
Веднъж гъсеницата се вмъкнала в дупката на Зайо Байо, когато него го нямало. Настанила се в най- отдалеченото, топличко и тъмно кътче и зачакала.
Върнало се зайчето и видяло нечия следа по земята; понеже не разбрало чия е, извикало силно:
— Кой се е вмъкнал в моята къща? Гъсеницата отговорила гръмогласно:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната НийдеЯняма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Зайчето, треперейки от страх, избягало от дупката си и се завайкало: „Какво може да направи едно животинче като мене срещу един такъв звяр, който слага под краката си носорога и слона?“ По пътя си срещнало катерицата:
— Катеричке дружке, ще ми направиш ли една голяма услуга?
— Кажи какво има, Зайо Байо?
— Ела в моята дупка и се опитай да поприказваш със страшния звяр, който се е настанил там.
Катеричката се съгласила да му помогне и щом стигнали до входа на заиовата дупка, тя извикала силно:
— Кой се е настанил в дупката на моя приятел Зайо Байо? Гъсеницата събрала пак гръмовития си глас и отговорила:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната НийдеЯняма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Натъженото зайче тръгнало да търси леопарда, за да го помоли да отиде той да поприказва с животното, което се е настанило в дупката му.
Леопардът приел на драго сърце да направи тази услуга, но когато пристигнал пред дупката и чул думите на скритата вътре гъсеница, казал жално:
— Мили Зайо, ако този звяр може да смачка носорога и слона, какво остава за мене? И си тръгнал, като се мъчел да прикрие уплахата си.
Тогава зайчето отишло да търси носорога:
— В мойта дупка се е настанил страшен звяр. Ти, който си толкова силен, ела да го прогониш оттам!
Носорогът, който бил славолюбив, отишъл веднага до дупката на Зайо Байо и извикал, колкото му глас държи:
— Кой си ти, който си посмял да се настаниш в дома на моя приятел Зайо Байо? Гъсеницата, без много да му мисли, отговорила гръмогласно:
— Ела ми, ела ми насам, носороже! Аз съм юнак, син на юнака над юнаците, владетел на страната НийдеЯняма. Мога да смачкам всеки носорог, който срещна на пътя си, и да танцувам върху гърба на слона.
Носорогът, който съвсем не очаквал да чуе такова нещо, снишил гласа си и казал на зайчето:
— Каза, че може да ме смачка, затова ще бъде по-добре да си вървя.
И докато носорогът се отдалечавал, зайчето, съвсем отчаяно, се отправило към слона и му рекло:
— В тебе, браткослоне, мие последната надежда. Ела, моля ти се, да поговориш със страшния звяр, който победи носорога, а сега заплашва, че ще танцува върху твоя гръб.
Слонът, като погледнал зайчето отвисоко, казал:
— Зайо Байо, нямам никакво желание някой да танцува върху моя гръб, па бил той и най-силният звяр в цялата гора. Остани си със здраве.
И се отдалечил тържествено и спокойно, като оставил горкичкото зайче дълбоко наскърбено.
В този момент оттам минавала една жаба, която, като видяла зайчето тъй натъжено, полюбопитствувала да узнае какво му се е случило.
— Ако знаеш само… — промълвило зайчето — че в моя дом за нещастие се е настанил един толкова страшен звяр, който успя да победи чакала, леопарда, носорога и слона дори…
— Я гледай ти! Та кой ли е този юнак?
— Казва, че е син на най-големия юнак на страната НийдеЯняма.
— Я гледай, я гледай! Ще ми се да видя това страшно чудовище, което е победило всички зверове.
И като рекла това, жабата се приближила до входа на дупката и извикала силно:
— Кой се е настанил в къщата на моя приятел Зайо Байо?
А гъсеницата отговорила:
— Това съм аз, най-храбрият от всички юнаци, син на юнака над юнаците на страната НийдеЯняма. Победил съм всички диви зверове, смачкал съм носорога и съм танцувал върху гърба на слона.
Жабата скочила в дупката, отправила се към ъгъла, от който излизал страшният глас, и казала:
— Прекрасно! Най-после намерих достоен за мене противник; аз съм не само силна, но съм и голям майстор в скачането.
Щом гъсеницата я видяла пред себе си, започнала да трепери от страх и със съвсем тъничък гласец пошепнала:
— Успокой се, жабо, аз съм само една нищожна гъсеница! Тогава жабата я измъкнала навън и я показала на всички животни.
Цялата история била толкова забавна, че никой не сторил зло на гъсеницата, Жабата дори я взела под свое покровителство.
Дълго време обитателите на гората се смели от сърце на тази весела случка.
Информация за текста
© Рената Пакарие
© 1981 Люба Никифорова, превод от италиански
Сканиране, разпознаване и редакция: Стоян Димитров, 27 май 2006 г.
Източник: http://dubina.dir.bg
Публикация:
Африкански приказки
Преразказани от Рената Пакарие
Илюстрации от Марайа
Преведе от италиански Люба Никифорова
Редактор Надя Трендафилова
Художествен редактор Иван Стоилов
Технически редактор Маргарита Лазарова
Коректор Райна Инанава
Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.
Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.
Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.
„Народна младеж“ — издателство ЦК на ДКМС ДП „Балкан“ — София, 1981
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3152]
Последна редакция: 2007-07-24 19:07:31
- 1