всички заживели щастливо.
Недалеч от града на Аку живеел паякът Анансе, който един прекрасен ден чул да се говори за щастливия град, изникнал като по чудо сред гората. Понеже Анансе умирал от любопитство да узнае как е станало всичко това, решил да посети Аку. И наистина отишъл при него и като му отправил много ласкателства, усмихнато му казал:
— Аз все още си спомням, когато ти беше само едно бедно момче. Как така стана, че щастието ти се усмихна?
Аку, който бил скромен и добродушен, разправил на Анансе своята история. Паякът веднага бил завладян от желанието да си присвои пръстена. Но не се издал с нищо, а се сбогувал най-сърдечно с Аку и се върнал в селото си.
А сега трябва да ви кажа, че паякът Анансе имал прекрасен племенник, който живеел с него. Щом стигнал в къщи, паякът извикал момчето и му казал:
— Приготви се да заминеш за града на Аку; занеси му това бяло вино като подарък, опитай се да се сприятелиш с него и без да те види някой, му открадни пръстена.
Момчето се представило на Аку и му поднесло като дар виното, което паякът му изпращал.
Аку останал много доволен от любезността на Анансе и веднага обикнал момчето.
— Сега, като се запознахме, ще ми бъде много приятно, ако останеш поне три дни в моя град — му казал той. — Ще бъдеш мил гост в дома ми.
Момчето приело поканата с голямо удоволствие и през време на тридневното си гостуване успяло да спечели приятелството и доверието на Аку. Младият вожд съвсем не се съмнявал в своя гост, дори последната сутрин, отивайки да се къпе, махнал пръстена си и го оставил на масата.
Когато момчето останало само, грабнало пръстена, напуснало веднага дома и бързо се отправило към селото на чичо си.
Щом получил пръстена, паякът му заповядал да построи един град, по-голям и по-хубав от този на Аку, и когато неговото желание било изпълнено, се почувствувал наистина щастлив.
Когато Аку се завърнал от баня, напразно търсил пръстена си и напразно питал къде се е дянал гостенинът му. Накрая, твърде загрижен от случилото се, отишъл да поиска съвет от горския вълшебник.
— Анансе изпрати при тебе своя племенник, за да те ограби! — му казал вълшебникът. — Момчето ти отне пръстена и чичо му построи град, по-голям и по-хубав от твоя.
— Съжалявам много, че съм бил измамен … Но как бих могъл да си възвърна пръстена? — го попитал Аку.
— Трябва да пратиш при Анансе кучето си Окраман и котката си Окра; само те могат да ти възвърнат пръстена.
Аку се върнал тичешком в къщи и извикал котката и кучето, за да ги приготви за път.
Междувременно обаче и самият Анансе бил отишъл да поиска съвет от един вълшебник и научил, че Аку готвел кучето Окраман и котката Окра, за да ги прати да му донесат обратно пръстена.
Без да губи ни минутка, Анансе се сдобил с доста кълцано месо, в което примесил някакъв прах, който притежавал свойството да приспива всеки, който го близне; после пръснал така приготвеното месо по пътя, по който трябвало да минат кучето и котката.
Котката Окра н кучето Окраман били вече тръгнали и стигнали дотам, докъдето пътят се раздвоявал. И двете животни надушили миризмата на месото, пръснато изобилно по пътеката, която водела вляво.
Котката рекла:
— Тази миризма не ми харесва; хайде да тръгнем по пътеката вдясно.
— О, горко ми! — въздъхнало кучето, чиито лиги били вече потекли. — Аз бих предпочел да тръгна по лявата пътека.
— Не и се доверявам. Нека вървим по дясната.
— Котанке — завайкало се кучето, — чувствувам се толкова зле, че нямам сили да мръдна оттук.
— Е, тогава остани, а аз ще продължа сама. — И котката побягнала напред по дясната пътека.
Както се догаждате, кучето веднага се нахвърлило върху месото, излапало го лакомо, но миг след това било повалено от непробуден сън и останало да лежи насред пътя.
В това време котката стигнала до града на Анансе и влязла в стаята, където спял паякът; на масата в една кутия се намирал пръстенът.
Окра се скрила в един ъгъл и останала да дебне сгоден момент. Съвсем неочаквано една мишка преминала толкова близо до нея, че тя само с един скок я сграбчила в лапите си.
— Не ме убивай! — замолило се мишлето.
— Няма да те убия, ако ми направиш една услуга.
— Ще ти направя и две! Кажи ми веднага какво искаш?
— Виждаш ли онази кутия върху масата? Анансе е скрил вътре един пръстен, който принадлежи на моя господар. Ако вземеш пръстена и ми го донесеш, ще те пусна на свобода.
— Отивам веднага.
И наистина мишката се качила върху масата и бързо-бързо почнала да прегризва едната от стените на кутията. В един миг направила толкова голяма дупка, че преспокойно успяла да се промъкне вътре Взела пръстена и го занесла на котката.
— Сега си свободна, вървиси! Благодаря ти за услугата, която ми стори! — казала Окра.
— O, няма за какво, аз ти благодаря! — възкликнало мишлето и бързо се скрило в дупката си.
Котката не загубила ни минутка, а веднага побягнала обратно с пръстена. Много скоро достигнала до мястото, където кучето се било спряло, и го намерила да се събужда от дълбокия сън.
— Как си? — го попитала тя. — А какво стана с месото, което беше пръснато по пътя?
— Нищо не зная — отговорило кучето. — Може би стопаните са дошли да си го приберат; а ако питаш мене, аз току-що се съвземам от страшна болежка.
Котката се престорила, че му вярва, и кучето на свой ред я попитало:
— А ти какво направи? Къде е пръстенът?
— Ето го.
Кучето се позамислило малко, после казало:
— Чух, че реката, която трябва да преминем, е придошла; ти трябва да я прескочиш на един път, може да се случи така, че да не успееш и да изпуснеш пръстена А тъй като аз съм добър плувец, би било правилно на мене да дадеш пръстена.
— Може би имаш право — рекла котката, — сложи пръстена в устата си и се опитай да плуваш бързо.
Достигнали до брега на реката, кучето с пръстена в уста скочило във водата и започнало да плува, а котката, като премерила добре разстоянието, направила един скок и само за миг се намерила на отвъдния бряг. Тогава се обърнала, за да дочака другаря си.
Като стигнало до средата на реката, кучето се почувствувало изморено; понечило да Си поеме дъх, отворило уста … и пръстенът цопнал във водата! Въпреки това то продължило да плува към брега.
Котката го попитала къде е дянало пръстена Страшно объркан, Окраман отговорил:
— Падна във водата и една риба го глътна.
Котката веднага скочила във водата, спуснала се на дъното и като съгледала една голяма риба, я хванала за опашката:
— Знаеш ли нещо за един пръстен, паднал в реката? — я попитала тя.
Рибата не отговорила нищо, а само се мъчела да се отскубне, но котката, която здраво я държала, я домъкнала до брега и я запитала:
— Сега или ми отговори, или се прости с живота си!
Рибата веднага отворила уста и пръстенът паднал на брега; после се метнала и се гмурнала във водата.
Други препятствия за преодоляване вече нямало и понеже градът на Аку бил много наблизо, кучето Окраман замолило с тези думи котката Окра:
— Не казвай, моля те, на нашия господар това, което ни се случи! Но щом се приближили до къщи, кучето изтичало и взело да вика:
