Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации
Увод
Писмото до Алдебаран
Часовникът на времето извести началото на четиринадесетата година от новата епоха в развитието на човечеството, започнала през есента на 1957 г. със старта на „Спутник-1“. Топлите лъчи на ноемврийското слънце обгръщат Калифорния. Но въпреки това специалистите, събрани в Лабораторията за реактивни двигатели, където вечно царува прохладата на климатичната инсталация, се обливат в пот. „Маринър-9“ се приближава към Марс и трябва да бъде изведен в орбита около нея. Ще сполучи ли маневрата?
Първите снимки, изпратени от тази автоматична сонда, показват, че в момента в атмосферата около планетата бушува силна прашна буря. Изобщо ще съзрем ли повърхността на Марс? Или пак ще ни убегне възможността да установим дали там съществуват условия за живот?
Журналистите, акредитирани в Лабораторията, често обсъждат с присъствуващите учени проблемите на живота във Вселената. Особено голям интерес към споровете проявява импулсивният Карл Е. Саган, екзобиолог (специалист по извънземен живот, професор от университета Корнел). Саган, който е посветил научната си дейност на живота на далечните цивилизации, току-що се е върнал от Съветския съюз. В Бюракан той е участвувал в съветско-американски симпозиум върху проблемите на контактите с извънземни цивилизации.
И там се е обсъждал въпросът, че нашата цивилизация не бива да се задоволява с пасивни опити, че тя трябва не само да се опитва да регистрира сигнали от други светове, а да заговори за себе си. Като предава например: „До всички! До всички! До всички! Предават разумни същества! Ние живеем в сферата на звезда, чието разположение спрямо охолните небесни обекти можем да маркираме по следния начин …“ В Бюракан е било предложено да се сигнализира чрез използуване на всички наши термоядрени оръжия. Ракети могат да ги транспортират на място, достатъчно отдалечено от Земята в космическото пространство, където да се взривят. Още пьрвите груби пресмятания обаче показват, че такава огромна експлозия би могла да навреди и на нас.
При един разговор Саган споменал, че сондата „Пионер-10“, която през 1972 г. трябва да бъде изстреляна към Юпитер, след много години ще напусне границите на нашата слънчева система и като първо творение на човешката ръка ще се насочи към звездите.
„Ето една нова възможност да привлечем вниманието на чуждите цивилизации върху себе си! — предлагат на Саган двамата журналисти Ерик Бърджис и Ричард Хоугланд. — Защо да не прикрепим към тази сонда една пластинка с някакво наше послание?“
Младият професор е възхитен от идеята. Веднага телефонира на Чарлз Хол, ръководител на проекта „Пионер-10“ в изследователския център Еймис в Мофит Фийлд. Хол е съгласен по принцип, но трябва да информира за това ръководството на Центъра и вашингтонската централа на Националния институт по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
Отговорът пристига бързо: „Идеята е чудесна, съгласни сме! Но разполагате само с три седмици за изготвяне проекта на посланието. Необходимо е и време за изработване на пластинката с текста на писмото … В противен случаи няма да можем да я инсталираме на тази автоматична сонда и тряова да чакаме още една година до изстрелването на сондата «Пионер-11». Пластинката трябва да има размери 22?152 милиметра“.
Саган моментално телефонира на своя приятел проф. Франк Д. Дрейк, радиоастроном, който преди години направи първия опит за улавяне на радиосигнали от нашите потенциални космически братя. Дрейк, който също се е върнал от Бюракан, с удоволствие се съгласява да участвува в съставянето на такава междузвездна телеграма.
В началото на декември двамата се срещат на остров Порто Рико в град Сан Хуан, където се провежда събрание на Американското астрономическо дружество.
— Какво искаме да ИМ съобщим? Само най-основна информация за нашата цивилизация: къде се намираме, как изглеждаме, какво можем…
След дълги дебати Саган и Дрейк се спират на три основни предпоставки. Далечната развита цивилизации трябва да бъде запозната с:
Първо — двоичната или бинарна бройна система.
Второ — пулсарите, които вероятно представляват неутронни звезди и за които знаем, че излъчват характерни сигнали с естествен произход, на много точни интервали — части от секундата.
Трето — честотата на излъчването на неутралния водород, която е една и съща за целия Космос и която ние означаваме с дължина на вълната 21 сантиметра.
След това двамата съставят текста на писмото:
„СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СА СЪЗДАЛИ ТАЗИ АВТОМАТИЧНА СОНДА, ЖИВЕЯТ В ПЛАНЕТНА СИСТЕМА, ОЗНАЧЕНА ОТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ ПУЛСАРИ. ТЯХНАТА СИСТЕМА СЕ СЪСТОИ ОТ ДЕВЕТ ПЛАНЕТИ, ПРИ КОЕТО НА ТРЕТАТА, НАЙ — БЛИЗКА ДО СЛЪНЦЕТО, БЕШЕ КОНСТРУИРАН ТОЗИ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ. ОТДЕЛНИТЕ ТЕЛА СА ОТДАЛЕЧЕНИ ПОМЕЖДУ СИ НА РАЗЛИЧНИ РАЗСТОЯНИЯ. РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА, КОИТО ОБИТАВАТ ТРЕТАТА ПЛАНЕТА, ЖИВЕЯТ ПО ДВОЙКИ И ТУК Е ИЗОБРАЗЕНА ТЯХНАТА ВЪНШНОСТ.“
Това съобщение те зашифроват с математико-физически код по следния начин:
Разположението на нашата система в Галактиката — в лявата половина на картината — е означено от 14 пулсара. Чертичките и тиретата в края на свързващите линии изразяват в двоичната система броя на трептенията при излъчването на неутралния водород за едно трептене на пулсарите по времена старта на автоматичния пратеник. Понеже честотата на пулсарите равномерно намалява, по това чуждите цивилизации биха могли да определят точно кога е изготвено това писмо. Ако разгадаят тази телеграма, преди да са изминали няколко милиона години, възможно е да установят и в кой век е стартирала сондата. Далечните читатели могат да изчислят и разположението на нашата слънчева система с точност до 20 парсека, което се равнява на 65 светлинни години. Излъчването на атомите на водорода, чиито два типа се характеризират с ротация на частиците и са нарисувани горе вляво, служи за „универсален часовник“.
Излъчването на водорода в случая има още две функции. Преди всичко то обръща внимание на читателите на посланието, че изпращачите знаят за съществуването на тази дължина на вълната и всъщност я предлагат за осъществяване на първия контакт.
И, второ — този размер служи като „космически метър“. Вдясно от рисунката на обитателите на Земята чрез двоичен код е записано числото осем, така че като го умножим по 21, ще получим средната височина на жената — 168 см. И понеже зад изображението на представителите на човечеството е нарисувана в относителна големина автоматичната сонда, специалистите по дешифриране и криптография от чуждата цивилизация биха могли да проконтролират отново тези данни.
В долната част на картината е изобразено Слънцето и планетите от пашата система, като разстоянието между отделните части е записано с двоичен код. Едновременни там е показан пътят на сондата, за да бъде ясно на коя планета живеят нейните конструктори.
За равнището на науката и техниката на цивилизацията, която изпраща писмото, може да се създаде сравнително добра представа по техническото оборудване на сондата.
При съставянето па това първо междузвездно писмо двамата ентусиасти често дискутират със своите колеги. Техен най-добър съветник е световноизвестният физик проф. А. Г. У. Кеймрън.
След като се връщат в Итас, щата Ню Йорк, където се намира университетът Корнел, Саган и Дрейк разпределят задачите. Съпругата на Саган, Линда, художничка по професия, трябва да нарисува антропологичните образи на мъжа и жената, двамата представители па човечеството. А Й. Бърджър и Й. Хоук трябва да установят с компютър честотата на пулсарите и да я зашифроват в двоичен код.
В края на декември проектът за писмото е готов. Креймрън, главният съветник на Саган и Дрейк, е доволен. За три седмици не би могло да се измисли нищо по-хубаво. На същото мнение са и представителите на НАСА. Оуън Финстад може да нарисува окончателната версия на посланието. Изображението върху пластинката извършва Карл Рей.
