на собственото си притегляне, че ще се самопресоват, ще се превърнат в нищожно топченце, в което ще съществуват огромни налягания и огромно притегляне. Дори тогагва те ще излъчват определено количество енергия, но притегателните им сили ще я увличат обратно. И понеже такава умираща звезда не излъчва нищо и въпреки това съществува, вместо нея или обекта, който лежи зад нея, при наблюденията си ние няма да успеем да открием нищо. На това именно се основана теорията за черните дупки. Те би трябвало да поглъщат цялата материя около себе си. Как можем да ги зарегистрираме? Как да намерим едно черно нищо в черното небе? Зелдович и Гусейнов смятат, че тя може да бъде открита чрез наблюдения над близка до нея звезда, тъй като и звездата трябва да е повлияна от притеглянето на черната дупка. Шкловски дори смята, че такава звезда може да губи материя в полза на невидимия гравитационен Херкулес. През 1971 г. астрофизикът д-р М. Хелминг от Грийн Банк изказва мисълта, че черните дупки трябва да притежават свой антипод бели дупки. Те ще имат обратна функция — ще бъдат „входни врати“ към нашата Вселена за други пространства. В статия, отпечатана в „Нейчър“, той отбелязва, че през белите дупки в нашата Вселена се прелива материя от друга вселена. Така се запазва равновесието между нашата и извънземните форма на съществуване на материята. Хелминг признава, че на пръв поглед теорията за тези космически тунели изглежда фантастична. Но той припомня, че количеството енергия, която наблюдаваме в Космоса, на някои места изглежда по-голямо, отколкото може да възникне на основата на познатите физически закони. Ако се докаже, че материята и енергията идват от друга, вселена или вселени, тази голяма загадка на астрофизиката ще бъде обяснена.
На бюраканската конференция Кардашов изказа предположението, че в черните дупки съзнателно може да влезе звездолет. Той подчертана, че това е само абстрактен модел, който не е подложен на никакви практически експерименти. В момента, в който астронавтите приближат на разстояние няколко десетки километра и се озоват в така наречения гравитационен радиус на „входната врата“ към друг свят, те ще изчезнат от погледа на външния наблюдател. Тяхното време ще се ускори и те за хилядни от секундата ще долетят до центъра на звездата. При това ще видят бъдещето на Вселената, в която влизат… Космическият им кораб ще се превърне в машина на времето за бъдещето. Но ако астронавтите не са защитени, огромните налагания в черната дупка ще ги пресоват до безкрайна плътност. Кардашов смята, че не във всички случаи експедицията ще загине. Ако тя използува за пътуването огромно тяло със заредена с електричество повърхност, обектът няма да се поддаде на унищожителните налягания, няма да бъде смачкан в безкрайно малко топче. Процесът ще спре около собствения гравитационен радиус на звездолета. По-късно космическият кораб и екипажът ще си възвърнат предишните размери. Благодарение на това астронавтите ще се измъкнат от гравитационния радиус и ако съществуват други временно-пространствени вселени, разделени по време от безкрайни интеевали астронавтите ще могат да се озоват в тях. Наблюдателят от нашата Вселена вече няма да ги вижда. А астронавтите ще се появят пред евентуалните жители на другата Вселена — за „изходна врата“ ще им послужи бялата дупка. След известно време те могат да продължат пътя си през друга черна дупка отново до друго бъдеще времепространство. Разбира се, това е абстрактно разсъждение.
Впрочем съветските учени бяха „изпреварени“ от писателите фантасти. Пет години преди конференцията Артър Кларк описва пътя на звездолет до друга вселена. Тогава това беше фантазия, а сега е физическа теория, подкрепена със сложни изчисления.
Черните дупки могат да насочат вниманието ни върху съществуването на развити космически общества и по друг начин — отбелязва Саган. Обектите, които поглъщат в себе си цялата околна материя, могат да бъдат опасни за междузвездните полети. Затова твърде възможно е развитите цивилизяции да ги обграждат с предупредителни „шамандури“, които бихме могли да открием. Засега имаме само един кандидат за „черна дупка“ — източникът Хикс — I в съзвездието Лебед.
„Дали на някои отдалечени планети — а сега трябва да добавим — и комети, — като потенциални центрове на извънземни цивилизации могат да съществуват някои физически закони, различии от земните?“ — започва с риторичен въпрос своето изказване акад. Виталий Гинзбург от Физическия институт „Лебедев“ при АН на СССР. Възможно ли е някъде във Вселената да действуват други физически закони, различни от познатите на Земята? Гинзбург отхвърля тази възможност — хипотезата за съществуването на „друга физика“ не се различава много от хипотезата, че на останалите планети от Слънчевата система или дори на някой от ненаселените острови в Тихия океан е валидна „друга физика“. Но независимо от това по отношение на извънземните цивилизации познатите досега закони на физиката могат да се окажат не съвсем точни в три случая:
1. Ако се докаже, че Вселената е възникнала по съвсем различен от общоприетия начин, т.е. ако съществува друга космогония. Както е известно, според общата теория на относителността гравитацията не зависи от времето. Но някои космогонични модели поставят тези два фактора в зависимост. Ако се докаже верността на някоя от тези хипотези, съвременните физически закони ще загубят валидността си. Въпреки това днешните ни познания за гравитационната константа ни дават надежда, че други физически закони ще започнат да действуват на разстояние най-малко 1000 светлинни години от нас.
2. Физиката обсъжда така наречените редки случаи, чиято вероятност за реализиране е нищожна, но непредотвратима. Например според доста спорния модел на Фред Хойл на стационарна вселена атомите на водорода, макар и рядко, възникнат „от нищо“: за една година в 1 куб.км се появява един атом. Обяснение липсва.
3. И накрая ние не знаем дали досега познатите физически закони важат в някои крайни случаи, например при гравитационния колапс, или при други неизвестни досега космически процеси.
Но това, че физиката е една, не изключва няколко вида биология. Например могат да съществуват организми, живеещи на молекулно ниво, т.е. видими само с помощта на съвършен микроскоп. Гинзбург приведе няколко възможности за напълно различни разумни същества — възможности, които не отричат известните досега принципи на физиката. Еднаквият тип спектрални линии на елементите, които получаваме от всички звезди и галактики, потвърждава, физическите закони действително са едни и същи — твърди Голд. Но Саган му възразява: Да мислим, че днес познаваме всички физически закони — това е „интелектуален шовинизъм“! Може жителите на далечните светове да познават закони, които ние ще открием след много години! Морисън предлага да търсим цивилизации, подчиняващи се на същите физически закони, които познаваме и ние. Ако съществуват високоразвити цивилизации, които използуват непознати канали за връзка, те би трябвало да знаят как да установят контакт с такива „космически новаци“, каквито сме ние — отбелязва Хьорнер. Така, както възрастните могат да разбират децата и да разговарят с тях. Наистина не е изключено чуждите разумни същества да са определили някаква долна граница на интереса си към „новаците“. А къде сме ние, земните хора — под или над тази граница? Бихме могли да опитаме да установим това — разбира се, само експериментално.
„Дали няма други причини, поради които досега не сме успели да установим контакт с някоя цивилизация — недоумява Саган — Дали разумните същества не изпращат непознати сигнали, които достигат до нашата планета, а ние не разбираме? Нали жителите на Нова Гвинея например изобщо не подозират за съществуването на електромагнитните вълни, които пронизват и техния свят! Дали единствено електромагнитните вълни могат да бъдат мост между звездите? Нали и ние самите познаваме радиото едва от 75 години — какви ли предаватели ще имаме след още 25 години?“ „А ако приемаме сигнали от развити све-тове и не знаем за това? — питат други участници в бюраканската конференция. — Или ако ги приемаме и ги смятаме за никакъв вид природно космическо лъчене? А ако не съумяваме да различим излъчванията на някои звездни обекти от сигналите на извънземните разумни същества?“ Днес, когато познаваме пулсарите, разликата между двата типа сигнали е напълно заличена! Никой не може да отговори на тези въпроси. Всичко зависи от по-нататъшното развитие на науката и техниката. Кардашов обобщава дискусията: „Едновременното изучаване на проблема за извънземните цивилизации в няколко различни направления е неизбежно и необходимо“.
Предпоследният ден на симпозиума е определен за дебати върху най-подходящите начини за търсене на послания от разумни същества. Дрейк твърди, че днес единственото бързо, ефективно и икономично средство за установяване на подобна връзка е използуването на електромагнитни вълни. Сигналите на радиолокатор, намиращ се в центъра на огромната антена Аресибо в Пуерто Рико, могат да бъдат уловени от подобна апаратура, отдалечена на 2000 парсека или 6000 светлинни години. А за няколко години това съоръжение ще бъде усъвършенствувано така, че ще „се чува“ на разстояние около 20000 парсека, почти из цялата Галактика. Дрейк разглежда подробно честотата и методите на търсене на извънземен разум. В края
