Мери, Мери

парченца от мозайката. Ако трябва да бъда честен, никога досега не съм попадал на нещо подобно.

Галета прехапа устни и заби поглед в пода. Изчаквах следващите й думи.

— Тук имаме две нишки. От една страна — филмовата индустрия, Холивуд, но съществува и елементът с майката и децата. В нито един от двата имейла не се споменават съпрузите. — Тя говореше бавно, внимателно обмисляйки думите си, както често правех и аз. — Или тя самата е майка, или има някакво особено отношение към майките.

— Вие предполагате, че Мери Смит е жена? — попитах аз.

19

Детектив Галета се залюля на петите си, обути в маратонки „Найк“, сетне ме погледна въпросително.

— Значи не знаете за косъма? Кой всъщност ви е докладвал по случая?

Почувствах кратко жегване на раздразнение от това, че отново са ми губили времето. Въздъхнах и попитах:

— Какъв косъм?

Тя ми съобщи, че полицаите са открили човешки косъм под един от стикерите в киносалона в Уестуд. Изследванията са установили, че принадлежи на бяла жена и че не е от косата на Патриша Бенет. Фактът, че е попаднал върху гладката, вертикална повърхност под стикера, придаваше достатъчно тежест на доказателството, макар и не желязна.

Притеглих тази информация заедно с това, което вече знаех, докато споделях с Галета мнението си за Мери Смит. В това число и вътрешното ми усещане, че е прибързано да определяме със сигурност пола на убиеца.

— Но не бива да вземате всичко, което ви казвам, за чиста монета, детектив. Аз не съм съвсем академичен тип.

Тя се подсмихна леко, но резултатът бе доста приятен.

— Ще го имам предвид, агент Крос. Има ли още нещо?

— Как смятате да действате с медиите?

Исках да подчертая, че шоуто е изцяло нейно, разбира се. Това щеше да бъде моят първи и последен ден по случая „Мери Смит“. Ако си изиграех картите както трябва, дори нямаше смисъл да го обявявам официално. Просто щях да си тръгна.

— Ето какъв е моят план.

Джийн Галета се протегна и включи с дистанционното телевизора върху стената. Премина през няколко канала, като се спираше на тези, които отразяваха убийствата.

— Шокиращото двойно убийство на актрисата Антония Шифман и нейния шофьор…

— Предаваме на живо от Бевърли Хилс…

— На телефона е бившата помощничка на Патриша Бенет…

Много от тях бяха национални телевизии, всички от Си Ен Ен до „Развлекателна телевизия“.

Галета натисна един бутон и изключи звука.

— Това са всички онези глупости, заради които живеят някои репортери. Подхвърлих им куп ненужни подробности от двете сцени на убийствата — само и само да държа тези задници по-далеч от разследването, както и проклетите папараци. Но нещата започват да излизат от контрол и ще става все по-зле. Вече сте го преживели. Някакви предложения?

Имах ли? Научихме няколко болезнени урока за работата на медиите от случая със снайпериста във Вашингтон преди няколко години. Беше нож с две остриета.

— Ето какво е мнението ми — и се надявам да си струва. Не се опитвайте да контролирате отразяването, защото никога не ще успеете — започнах аз. Единственото, което можете да контролирате, е каква информация от местопрестъплението да им подавате. Запушете устата на всички, свързани със случая. Никакви интервюта без специално разрешение от полицията. Може да ви се стори малко налудничаво, но определете двама души, които да отговарят на телефонните запитвания. Обадете се на всички пенсионирани детективи, които можете да откриете. Кажете им да не правят никакви коментари пред пресата, абсолютно никакви. Пенсионираните полицаи могат да се превърнат в огромен проблем. Някои от тях много обичат да излагат теориите си пред камерите.

Тя отново ми хвърли една многозначителна усмивка.

— Не че налагате мнението си за каквото и да било, така ли?

Свих рамене.

— Повярвайте ми, повечето съм го научил от опит.

Докато говорех, детектив Галета крачеше бавно пред голямата дъска, окачена на стената. Осмисляне на фактите. Единственият правилен начин. Да оставиш детайлите да се складират в ъгълчетата на мозъка ти и да ги извадиш, когато ти потрябват. Бях сигурен, че притежава добри инстинкти. Здравословен цинизъм, със сигурност, но в същото време беше добър слушател. Не бе трудно да се разбере как се е издигнала до поста си толкова млада. Дали би могла да се справи сама с всичко това!

— Само още нещо. Мери Смит навярно ще наблюдава какво правите. Моят съвет е да не показвате публично пренебрежение към действията й, поне засега. За нея това вече е медийна игра. Нали?

— Да, истина е. И аз мисля така.

Детектив Галета се спря и погледна към безмълвните образи върху екрана на телевизора.

— Вероятно се наслаждава на всяка хапка от това.

Сякаш четеше мислите ми. А това чудовище трябваше да се храни много, много внимателно.

20

Беше малко след полунощ, когато най-после се добрах до хотела в Дисни, където ме очакваха някои лоши новини. Не беше това, че Джамила бе отлетяла за Сан Франциско. Вече го знаех, както и това, че отново бях изпаднал в немилост пред нея.

Когато влязох в хотелската стая, видях Нана, заспала на дивана. Бледосин конец от плетивото й все още бе омотан около пръста й. Тя спеше кротко и дълбоко като дете.

Не исках да безпокоя горката жена, но тя сама се събуди. Винаги ставаше така. Когато бях малък, беше достатъчно само да застана до леглото й, ако бях болен или ме измъчваха кошмари. Тя винаги казваше, че ме наблюдава — дори когато спи. Дали и тази вечер ме беше наблюдавала?

Втренчих се мълчаливо в старата жена. Не знам какви са чувствата на другите хора към бабите и дядовците им, но аз я обичах толкова много, че понякога ме болеше.

— Чу ли съобщението ми по гласовата поща? — попитах.

Нана погледна разсеяно към хотелския телефон, чиято червена лампичка продължаваше да мига.

— Предполагам, че не — сви рамене тя. Отпусна ръката си върху моята. — О, Алекс. Кристин беше тук, в хотела. Дойде и отведе малкия Алекс обратно в Сиатъл. Той си отиде.

За миг мозъкът ми отказа да работи. Кристин трябваше да дойде за Алекс след два дни. В момента тя имаше временно попечителство върху нашия син, но ние обсъдихме ваканцията в Дисниленд и тя се съгласи. Дори намери, че идеята е добра.

Приседнах на ръба на дивана.

— Не разбирам. Какво искаш да кажеш, че е отвела Алекс обратно в Сиатъл? Какво става? Кажи ми всичко.

Нана сложи плетката си в платнената торбичка до нея.

— Бях толкова побесняла, че щях да се пръсна. Тя също не беше на себе си. Разкрещя ми се, Алекс, като бясна.

— Но какво е правила тук? Тя трябваше да дойде след…

— Дошла по-рано. Това е най-лошото Алекс. Мисля, че беше дошла, за да прекара малко време с теб и малкия Алекс. С всички нас. Но щом разбра, че си заминал по работа, изведнъж се промени. За секунди се преобрази в разлютен стършел. Нищо не можах да й кажа. Никога досега не бях виждала някого толкова