- 1
- 2
холандец“!
В кабината — весело оживление. Но какво става? Пилотът не вярва на очите си: таблото на далекомера и индикаторите на тягата на двигателите, кой знае защо са разположени отляво, а не отдясно на главния пулт. А навигационните уреди са се преместили отдясно… Каква е тази идиотщина? И той недоумяващо се обръща. Пред него е усмихнатото лице на щурмана с тъмна бенка на дясната буза. Ами нали преди тя беше отляво, той отлично помни!
Още неосъзнал какво точно се е случило, той с опасение поглежда дясната си ръка. Там, където трябваше да има белег от изгаряне — спомен от една отдавнашна авария на Венера, — няма нищо! Затова пък на лявата му ръка има точно същият продълговат белезникав белег.
Пилотът усеща как кръвта му изстива. Нервите му не издържат и той вика, гласът му се дави:
— Опомнете се! Огледайте се наоколо! Ние сме в антисвета! Аз нали ви казвах… Това не е мираж! Ние сме преминали в антипространството! Вижте, всичко се е обърнало, дясно и ляво са си сменили местата!…
Смътно, като през мъгла, той вижда замръзналия поглед на астрофизика, изкривеното от ужас лице на щурмана…
— Без паника! — Гласът на командира звънти. — Запазете спокойствие! Всички да останат по местата си!
— Не разбирам. Нищо не разбирам … — объркано мърмори астрофизикът. — Ами анихилацията!… Не, тук нещо не е наред…
Мисли съсредоточено минута, после, гледайки внимателно пилота, решително заявява:
— Мога да кажа само едно. Даже и по някакво чудо да сме пропаднали в антисвета, ние не бихме го забелязали!
— Защо? — обръща се към него командирът.
— Заедно със структурата на пространството и материята би трябвало да се измени и нашето възприемане на света. — победоносно казва астрофизикът. — Нашата памет се съхранява в невроните — нервните клетки на мозъка; тя е кодирана в спиралните молекули на рибонуклеиновите киселини, тъй наречените РНК. При преминаване от вещество към антивещество посоката на усукване на спиралите трябва да се промени на противоположната. Дясната спирала се превръща в лява като в огледало. И нашите пространствени представи, записани на тези молекули, също трябва да претърпят „огледално отражение“. Но тъй като окръжаващият ни свят, по точно — антисвят, също е станал огледално симетричен, то за нас нищо не би се изменило.
— Тогава какво по дяволите е станало при нас? — Командирът иска да разбере всичко докрай и колкото е възможно по-скоро. Трябва срочно да съобщи на Земята за случилото се.
Астрофизикът свива рамене:
— Не знам. Нищо не мога да разбера. Ще трябва да си понапънем мозъците. Космосът не задава прости загадки…
Та откъде биха могли да знаят, че Космосът е решил да им изиграе още една лоша шега?
Засега те още не се досещат, че свръхмощното циркулярно поляризирано лъчение на космическия мазер е проникнало вътре в кораба. Въртящото се свръхвисокочестотно електромагнитно поле пронизва тялото и мозъка на всеки от тях, завърта електроните в спи-ралите на молекулите в обратната страна. И човешката памет сякаш се отразява в невидимо огледало, обърквайки дясното с лявото. Поради което хората просто забравиха, че индикаторите на тягата и таблото с далекомерите винаги са се намирали отляво, а навигационната апаратура — отдясно, че бенката на щурмана и преди си е била на дясната буза, а белегът на пилота — на лявата ръка. На тях им се струва, че всичко е било точно обратно и те мъчително се стараят да разберат какво е станало с тях и света?…
По-късно, когато корабът излезе от зоната на излъчване на мистериума и тесният като нож невидим радиолъч престане да пронизва корпуса на кораба, нормалната им памет ще се върне. И те ще разберат своята грешка, ще разгадаят хитроумния капан, в който ги бе подмамил коварният и равнодушен Космос. Преминавайки през жестокото и безмислено изпитание на страх и безнадеждност, те ще се убедят, че всичко си е останало по местата, че светът е непоклатим и вечен…
Информация за текста
© Ернст Пашицки
© Александър Димитров, превод от руски
Эрнст Пашицкий
Мистериум,
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/232)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:55
- 1
- 2