Щом обеща ни, без подканяне пристигна слънцето отрано. постлало ивица шафранена чак от пердето до дивана. Покри то с жарка охра целите къщя наблизо и гората, възглавницата и постелята, и лавицата край стената. Припомних си защо пламтящата възглавка тъй е овлажнена — сънувах аз, че ме изпращате един след друг опечалени. Сами, по двама или в шествие вървяхте и един си спомни. че днес постарому май шести е — Преображение Господне. От хладен зрак обикновено е обхванат цял Тавор тогава и есента като знамение очите вече приковава. През рядка, тръпна, разпарцалена горичка крачехте след мене към гробището злато-алено подобно питка зачервена. Високо над леса съседстваха върхарите с небето важно и далнините се приветстваха с петльови гласове протяжно. Смъртта — патрон на землемерите видях край входа да се мярка, очи в лика ми мъртъв вперила: да ми изрови гроб по мярка. Спокоен глас край вас проточи се и всички вслушахте се в него, това бе моят глас пророчески, от тлен все още незасегнат: „Прощавай, Спасовден с позлатата, и ти, лазур преображенска, часа съдбовен на разплатата смекчи с последна ласка женска. Прощавай, време на застоя, ти — в бездната от унижения, — жена, надала глас достоен! За тебе съм полесражение. Прощавай, полет на орловото крило, разперено с упорство, и свят, спасен в света на словото, и творчество, и чудотворство.“ ,
© 1953 Борис Пастернак
© 1990 Кирил Кадийски, превод от руски
Борис Пастернак
Авгусг, 1953
Сканиране: sir_Ivanhoe, юни 2008
Разпознаване и последна редакция: NomaD, юни 2008 г.
Публикация
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8289]
Последна редакция: 2008-06-24 21:00:00