Борис Пастернак
Страстната седмица
Все още мрак навред цари. Така е млад всемира, че сводът от звезди гори и всяка като ден искри, земята ще проспи дори Великден — тъй се умори да й четат псалтира. Все още мрак навред цари. Тъй рано днес навред е, че — сякаш вечност — между три пресечки сам се разшири площадът пуст и до зори лежи хилядолетие. Земята гола зъзне вън и няма как без расо с камбаните да сипе звън и в хора да приглася. И от велика сряда чак до страстите Христови лети водата в буен бяг и бреговете рови. Лесът е гологлав и гол, пред мъките на кръста очи в земята е забол в молитва, сбит на гъсто. А тук, на тесен тротоар стълпени — тъжна гледка, — дърветата се взират с жар в църковните решетки. И ужас в погледа гори, и мятат се в тревога, пристигат паркове, гори, земята треска я мори — погребват всички бога. И греят царските врати, и черни кърпи, и пламти верига вощеници, и шествие — лица в сълзи, светата плащаница, и вън се дръпват две брези пред гъстата редица. И шествието като в сън върви по тротоара и внася в притвора отвън и глъчка пролетна, и звън, и дъх на нафора издън земя, и топла пара. И ръси март пред входа сняг за сетния сакат бедняк — дошъл е сякаш че добряк с ковчег, отворил е капак и кани всички гости. И вътре пеят до зори, и поридал си доста, навън фенерите дори в молитва бърза да смири псалтир или апостол. Но в презнощ сглъхват твар и плът, слова запролетени им шепнат, че и тоя път — потрай, потрай! — ще победят смъртта — чрез възкресение. ,
© 1946 Борис Пастернак
© 1990 Кирил Кадийски, превод от руски
Борис Пастернак
На страстной, 1946