Ода за тройка мечове

— Тройка мечове — обяви единият от бойците и посегна да загребе купчината злато.

— Лъжеш! — Мигом ревна онзи от мошениците, който стоеше с гръб към мен. — От къде взе третия меч, като при мен са два? Я покажи какво още си криеш в ръкавите, негодник!

И стана тя една…

Помня, че извадих шпагата и тръгнах да му порна неговия ръкав, да се види там какво има и дали мечовете няма да станат шест-седем. Помня също, че нечий меч — не карта, а съвсем истински — ми се изпречи на пътя и трябваше да се занимая със собственика му. И следващото, което помня е, че стояхме тримата с бойците гръб до гръб и заплашвахме с остриетата към петдесетина настървени клиенти, а в краката ни се валяха още поне двадесет. Като ти падне червената пелена пред очите, малко нещо си спомняш от самата битка.

Така ми го е разправял Ан-Скар и е истина. Оръжието води ръката ти, не ти го насочваш — иначе, докато се чудиш кварта или сикста, противникът вече да ти е пръснал червата по земята.

— Е, някой още да ме нарича мошеник? — попита с тих, зловещ глас боецът с ризницата.

Един от търговците в задния край на хана се обади колебливо:

— Познавам ги ония двамата, дето играеха с вас. Уличавани са веднъж пред очите ми. На, честна дума, жигосан е по врата оня с двата меча…

Ханджийката провери и това бързичко реши въпроса. Когато провинението е по-сериозно или играчите — по-разпалени, мошеникът не доживява да се разправят с него. Ала ако тълпата е милостива, само го жигосват на градския пазар, та да знаят хората и да се пазят.

Пет минути по-късно търговците и селяните извлякоха труповете в задния двор, момичетата на ханджийката се заеха с ранените, а останалите седнаха по местата си да си пият виното. И аз понечих да се върна при печеното.

— Чакай, чакай! — спря ме ризницата. — Приеми благодарностите на Харн фар Скран от Рандован. А ти коя си, мистериозна девойко? Притече ни се на помощ когато най-много се нуждаехме, а сега искаш да изчезнеш нечута… Въртиш шпага по-сръчно от мнозина мъже, които познавам, а си скромна като дребно цвете…

— Прозаичен твърде — намеси се другият, с меча през рамото. — Трябва или поезия крои, или не мъчи думи! Миледи, Коничи Лонай от Пиноя, роден под знака на „секвоя“, на вашите услуги днес ще си заложи меч и чест за…

Тъй и не попитах ханджийката за работа, защото на следната сутрин потеглих на път с тях двамата и не съжалявам за избора си.

Впрочем, когато след седмица стигнахме в Ракаслат, менестрелът от картоиграческата компания ни беше изпреварил. Там чух първата балада за подвизите на Тройката мечове, както ни нарекоха бардовете. И докато я слушах, разбрах най-сетне как се градят легендите.

В „Балада за Скар’н, Харн и Дългоокия“ се пееше:

И трима с петстотин се биха,
и кръв се ля докле се умориха,
безбройните пълчища победиха;
позора от лицата си измиха.

Та, тъй става то с баладите.

,

Информация за текста

© 2000 Елена Павлова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/208]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:53