виждаш никого (38)?
29
На екрана вместо изгледа към звездите се появява уголемено лице. Виждал си го — това действително е капитан Морган, мъжествен и строг, с изсветляла от лъчите на множество слънца коса и студени сини очи.
— Здравей, Кели Хардрайт… Племеннико! — казва той — Щом си тук, значи имаш нужда от моята помощ… Но, за да ти помогна, трябва да сключим една сделка!
Интересно, как ли смята той да се пазарите през бездната на годините?
— Когато се върнах от Благородника — продължава капитанът, — донесох със себе си съвсем малко аурит… Всъщност, тогава не предполагах какъв фурор ще предизвикат тези кристали. Оказа се, че само за едно пътуване съм станал милиардер и, признавам, по-голямата част от печалбата си похарчих за този Кораб, както вече си се убедил. Мислех да прехвърля флиперяните на нов, лично техен свят… Но парите ми не бяха достатъчно. Вероятно се питаш, защо не отидох на Благородника отново да донеса още аурит… Твърде много авантюристи искаха да заграбят планетата — не можех да го позволя. Ето защо отложих за по-далечно бъдеще второто си посещение там. За всеки случай съставих и завещанието си — щом гледаш това, значи някой наистина е успял да ме убие… Същината на сделката, която искам от теб, е следната — да намериш подходяща планета и да преселиш флиперяните. Ако си съгласен, капитанът ще ти предостави съответния договор…
30
Надаваш щастлив вик.
— Нещо хубаво, господине? — осведомява се барманът.
— Имате ли видеофон?
— Да, ето там отзад!
С трескави пръсти набираш номера на космопорта.
— Звездно летище „Емисар Корсар“, добър ден! — усмихва ти се отсреща приятно момиче — Какво ще обичате?
— Можете ли да ми кажете на колко възлизат летищните такси на „Благородната хидра“?
— Сто седемдесет и девет хиляди двеста петдесет и шест звездички! — момичето ти кимва — Имате срок да ги изплатите…
— Знам! — уведомяваш я ти — Благодаря!
Ако си взел пари назаем от продавача, редно е да му отделиш полагаемите се десет процента — 25 000. От сметката си извади също четиринадесет звездички, които си пропил в бара. Остатъка си запиши.
А сега можеш или да си отидеш до вкъщи да си вземеш Куртландър (все пак ти донесе късмет, нали) — 3 — или направо да запрашиш към космопорта — 9.
31
Обръщаш се дружелюбно към стареца:
— Здрасти! Искаш ли да те черпя едно питие?
— От какъв зор бе, маймун?
Отговорът е поразителен и те оставя с отворена уста.
Би могъл да отвърнеш грубо на стареца (52) или да го увериш в дружеските си чувства (57).
32
Закритото око на бога, а?
Черната превръзка обаче е от порцелан и… Всъщност, като я разглеждаш по-внимателно, забелязваш, че тя не е изпечена заедно със статуята, а е залепена по-късно. С малко усилия успяваш да я свалиш…
Окото на бога под нея е от малка бучица аурит — цената й, бързо пресмяташ, е не по-малко от седем- осем милиона звездички. Господи! Богат си!
Веднага изчовъркваш окото.
Статуята е куха. В дупката забелязваш част от свитък хартия.
Ако решиш да изтеглиш хартията и да я разгледаш, мини на 48. Ако никакви хартии не те интересуват, след като си забогатял, иди на 8.
33
След като се скачваш с Кораба, Дансе те посреща в шлюза:
— Намери ли Благородника?
— Все още не, но си мислех, че може да имате още някоя информация за мен…
— Съжалявам! — тя разперва ръце — Нищо подобно! Но, ако искаш, можем да се позабавляваме един- два дни…
Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на [[#t-karta|картата]] и да си потърсиш друг обект.
34
Със съжаление поклащаш глава:
— Приятелю, с удоволствие бих си взел билет, но нямам даже четвърт звездичка!
— Хм! — човечето нещастно те поглежда — Такава хубава къща, а…
— Вземат ми я за дългове!
— О! Какво пък! — човечето свива рамене — Ще ти дам половин звездичка на кредит, ако ми дадеш десет процента от печалбата си от билетчето! Всеки има нужда от късмет в такова време, нали?
— Наистина ли ще ми дадеш билетче безплатно?
— Разбира се! Но не безплатно… Ето, на гърба на билетчето ще запиша видеофонния си номер. След като спечелиш, ми се обади!
— А може ли да взема повече от едно? — нахалстваш ти.
— О, ето ти звездичка и половина — човечето тръсва няколко монети в ръката ти. — Ще си взимаш ли билет или не? Защото аконямадавзимашдаходядатърся-някойдруг…
Запиши си, че имаш звездичка и половина и премини на 26.
35
По екраните на кораба играят цветни петна — Хепи още сънува електронния си сън.
— Не го буди! — Сонгбърд махва с ръка — Ще ми бъде неприятно да се запознавам с новия компютърен мозък на „Хидрата“, когато храня такива добри спомени за стария Шугър… Морган го смени като се върна от Благородника, знаеше ли? Твърдеше, че така никой няма да намери планетата му случайно…
— Казвай каквото имаше да казваш! — настояваш ти.
— А, да! Ми, виж, Морган ме помоли да му помогна. Каза, че оставил една карта в главата на Куртландър и там ме бил писал като пойна птичка в сметаната… Да ходя в „Пая“всяка вечер щом Питър умре, значи. Тъй и направих.
— Та?
— Той каза да ти кажа, чакай, как беше… А, да! Струвало си да се заинтересуваш от астрономията на културата Флипер. Също и от моите събрани съчинения на Ферол Лекъртейпър.
