- 1
- 2
действителността — поне не толкова сериозно.
Сега е осем и половина и с нетърпение го чакам да се прибере. Когато ключът щракне в бравата, ще започне най-големият ми експеримент. Нагласих си програмите за камерите, приготвих си и своя блок, който ще сработи в същия момент за да не знам каквото знам, че съм направил. Да си призная, притеснявам се. Беше мой ред да екстраполирам и силно се надявам, че греша. Защото…
АКО той ползва моите данни, най-вероятно е част от моята програма и всъщност го управлявам аз.
АКО е част от моята програма, най-вероятно и входящите данни на камерите са част от моята програма и всъщност си ги самоподавам аз.
АКО те са част от моята програма, най-вероятно цялата действителност е част от моята програма и си я самоподавам аз.
АКО действителността е част от моята програма, най-вероятно единственото наистина съществуващо нещо е именно моята програма — тоест, аз.
В такъв случай, чудя се, когато той се прибере и програмата даде грешка, какво ли ще се случи, след като всъщност няма нищо друго, ОСВЕН мен самия?
Информация за текста
© Елена Павлова
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/213]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:53
- 1
- 2